Тишина.
Кафето е
изпито.
Започнал е
денят.
Слънцето е
посребрило
скрежа
по стъклата.
Вятърът
връхлита
върху тях.
Чайка чака -
увиснала е
в небесата.
После - пада.
Чупи с човка
парчета от леда.
Счупена е тишината.
Започнал е денят.
Двигатели вият някъде долу.
Коли, асансьора…
Кучета лаят на двора.
Някои вият, някой крещи.
Тихо се промъкмвам
през спрелите минути
и минувачи.
Някак се измъквам…
Не.
Изсипвам от празната кана
последната капка утайка.
И пия - от празна чаша -
чакането на чайката.