Любовника/ца е липсващата ни половина.
Едва с него/я заедно живота става пълен. Той/тя е различен/а от нас. И в тази различност е онова, което ни е липсвало.
Приятеля/ка носи същата душа. Не ни е необходимо да му/й обясняваме нищо - той/тя вижда грешките ни преди да сме ги направили. И това ни прави по-уверени в себе си - покрай него/я не можем да сбъркаме.
Когато любовник/ца и приятел/ка са един и същ човек, тогава хармонията е пълна, съвършена.
Почти съвършена. Едва третият/ата, който/ято е отстрани, може да даде равновесието.