Смее се
една такава
привидно кротка,
полуомесена Месечина
с кратерни, сребристи очи-
дяволита хубавица,
насред звезди сестрици
с шарени броеници.
В сумрака пулсират
не се спират,
чаровни позират
в облаци се скриват...
трепетно се впиват в черното небе-
кадифе
се овива около снагата
с дива осанка на цвете
пораснало в тихите дебри на глухата нощ,
един непоносим разкош,
който гълта мечтите...
Ах, звездите...
Прозорецът кима,
а сивата камина
пее,
с огъня се смее,
дивее...
Ръката ти нежна люлее
сърцето ми,
което копнее
да потъва отвъд
Хоризонта на лунната нощ...
Ножица сряза
картината, която с пръсти
очертавах...
Лицето ти зави зад ъгъла,
един шоколад ми намигна от масата,
а луната заспа в скута на облак,
не сив,
нито бял,
крехък като кристал
с шал
срещу течения...
Празно е без теб...