автор: milada

"Аз знам какво. Аз искам Всичко!"
Не аз изрекох. Някой бе ми казал.
А аз приличах на стаена сричка,
на придихание или на подсказване
за себе си. Не можех да се пожелая!
И исках, и не исках, или си прощавах.
Какво като че знам какво желая!
С мечтите си палачите гощавах...
И сбъдването им, останало за края,
превръщаше се в клетва и обричане.
До сетното желанията свои зная
и знам какво е болка от обичане
в изкуството ми вечно да се губя...
На него три орисници ме бяха врекли.
Четвъртата решила късно да се влюбя.
А петата-че тъкмо времето ми е изтекло.