Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 87
ХуЛитери: 0
Всичко: 87

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЛюбовта, или изкуството да управляваш мотоциклет
раздел: Разкази
автор: Rhiannon

Това е един почти реален разказ за ирониите в живота, или ползата от това да си рокер. Това се отнася и за ползата от това да си готвач, каратист, банков чиновник и писател. Но нека оставим отговора за накрая и изводите на всеки, който слуша.
С Пепо Металиста сме приятели. Сдушихме се още първата седмица са като почнахме да учим в Механото – двамата бяхме единствените с металярски тениски на първия учебен ден, което беше индикатор за сродно мислене. Освен това, бяхме дошли в големия град от съседни по-малки градове. На втората седмица вече се замеряхме с кубинките по игрището, разменяхме си касети на „Сепултура” и седяхме на един чин. Оттогава датира и общата ни страст към моторите и прякора ми Киро Шматката – основния принос, за който има пак Пепо. Няма да ви разправям колко бира и водка сме изпили заедно, колко бой сме изяли от местните пичове, колко чужди гаджета сме забърсали (поради което сме яли и споменатия бой), как ходихме на уроци по китара и по цели нощи дрънкахме с китарите в моята квартира. В трети курс на техникума направихме група и карахме една „симсонка” – недвижима собственост на вуйчото на Пепо, която оправихме и която той ни подари.

Вече станаха дванайсе години от завършването на училище. Двамата записахме различни ВУЗ-ове, които не завършихме и се върнахме да работим в същия град. Продължихме да свирим вече в нова група, имахме истински мотори, които сменяхме през три месеца – пистарки, ендуро, чопъри, къртихме мацки всякакви – от крокодили до куклички и си живеехме славно. Сигурно си мислите, че сме едни прости пръчове, които не се къпят, по цял ден пият бира с мента и не са се влюбвали никога? Не, грешите – и двамата познахме любовта и разбитото сърце в следствие от нея и си обещахме никога да не си губим времето с такива глупости. И тъй си я карахме с тайфата, в клубове, по събори, по купони – пиячка, жени, мотори, яка музика, приятелски гастроли из страната и пак пиячка, жени, мотори и яка музика. Е, мина време и взе да ни омръзва. Тайфата взе да се разпада – кой се ожени, кой чака близнаци, кой замина за Канада. Междувременно, ние с Пепо направихме автосервиз. Печелехме доста прилично. Аз се запознах с едно девойче по нета, срещнахме се три пъти в Пловдив, водих я на два събора и след като една вечер ми се обади да ми каже подсмърчайки, че е бременна, аз реших да се оженим (и без това ми беше писнало от всичко и тайно копнеех да опитам от радостите на брака). Нашите бяха много щастливи, тъй като се бяха отчаяли, че ще вляза в пътя и ще дочакат внуче. Вдигнахме страшна сватба, женичката ми беше сладурана и аз си заживях щастливо. С Пепо пак си излизахме да се напиваме заедно, пак си работехме и си разменяхме дискове, само дето по жени не ходехме заедно. А Пепо си беше хубавец – имаше дълга коса и сини очи. Младите гаджета продължаваха да го гонят и той все ми викаше: „Що да се женя, брато? Глей кви цепелинчета щъкат по улиците, не ми требе вещица у дома! Кат почна да не моа да го вдигам, ше си взема некоя да ми пере и да ми шета, а аз ще си бъзикам мотора...”

Тъй, обаче от известно време, Пепо взе да ми се струва нещо странен. Почна да идва на работа точно в осем. Острига си косата, взе да чете некви книги през обедните почивки, вместо да пие бира и да зяпа ученичките и като стане шест часа бърза да си ходи. Брех, взех да си мисля че се дрогира! Една вечер, като си пиехме в клуба, набрах смелост и му забих въпроса право между очите:
- Кво стаа с тебе, ве пич?!
Пепо помълча, поглади бутилката на бирата и рече опустошено:
- Не знам, братче … Има една жена. Не я познавам. Преди два месеца, като си идвах на работа, завивам на ъгъла и тя пресича. Без малко да я блъсна! Таман да и река: „Мамка ти, овцо загубена, що не гледаш, ма?!” и тя ме погледна. Наведе се, вдигна чантата от земята вика: „Извинете!”. Набримчих мотора, псувам наум тее прости жени, а очите й пред мене. Такива очи не бех виждал, брато, меки и кафеви като кадифе! А жената не беше нищо особено. Сигурно е по-голяма от мене най-малко с две-три години. Боядисана в червено коса до раменете, леки бръчици около устните, големи сребърни халки на ушите, черно кожено яке, леко закръглена … Веднъж я бях видял да води едно момченце за ръка, то реве, тя го дърпа, па се обърна и му заши един шамар. Друг път, често я виждам да се прибира с две пълни торби към къщи. Един ден я виждам да чака на опашката на павилиона, спрях мотора и се наредих зад нея. Навеждам се леко да я помириша – мирише на сапун. Купува си два пакета „Виктори”, протяга ръце да вземе рестото, ръцете и красиви, с лакирани нокти и големи сребърни пръстени. Няма халка… И тъй, всяка сутрин бързам да я видя, преди да пресече, всяка вечер гледам да не я изпусна като си отива с торбите към къщи… Не знам кво ми става, брато. Вече нищо не ме кефи както преди. Ако не я видя поне веднъж през деня, цял ден ми е като в черна дупка. Мечтая си как ще я отвлека, ще я взема у дома, ще ми готви и ще ми бърка манджите с тея ми ти красиви тънки пръсти, ще ми се смее като камбанка, ще ми се кара и ще правим любов. Мисля си го тва преди да завия зад ъгъла, виждам я и ме полазва ток от стъпалото до чатала…

Слушах Пепо и не вярвах на ушите си …

П.С.: Мислите си, че това е една глупава, тривиална и нереална история? Ще видим... Внимавайте как пресичате улиците:)


Публикувано от BlackCat на 19.11.2006 @ 17:10:33 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Rhiannon

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.42
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.07.2021 год. / 02:46:40 часа

добави твой текст
"Любовта, или изкуството да управляваш мотоциклет" | Вход | 10 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Любовта, или изкуството да управляваш мотоциклет
от _helena на 19.11.2006 @ 17:58:50
(Профил | Изпрати бележка)
Напротив, нищо подобно не си помислих. Най-хубавите неща идват така- хем неочаквано, хем банално и те шибват право между очите. С един такъв смях, като камбанка...


Re: Любовта, или изкуството да управляваш мотоциклет
от Rhiannon на 19.11.2006 @ 19:05:54
(Профил | Изпрати бележка)
Да:) Написах го като пожелание към всички, въпреки че още не е Коледа. Благодаря!

]


Re: Любовта, или изкуството да управляваш мотоциклет
от Ufff на 19.11.2006 @ 19:18:49
(Профил | Изпрати бележка)
Чета и се кефя, защото... изпитвам специална нежност към рокерите. Като бях дете, рокер(тогава не помня така ли им викаха) ми е спасявал живота. Съвсем буквално. И забележи- при пресичане на улица.;) Иначе щеше де ме блъсне едно голямо страшно нещо. Е, как да не ми е драго да чета това!


Re: Любовта, или изкуството да управляваш мотоциклет
от Rhiannon на 19.11.2006 @ 19:41:22
(Профил | Изпрати бележка)
Е, така де - нали викам, че това си е една почти реална история:) А рокерите като цяло са наистина страшно готини хора!
Кефя се, че ти се кефиш:)))

]


Re: Любовта, или изкуството да управляваш мотоциклет
от Marta на 19.11.2006 @ 19:37:01
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
една много хубава история, съвсем реална, познавам един Пепо, а и си мисля, че поне един Киро също

:)


Re: Любовта, или изкуството да управляваш мотоциклет
от Rhiannon на 19.11.2006 @ 19:45:19
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че ти е харесала, мила:)

]


Re: Любовта, или изкуството да управляваш мотоциклет
от midnight_witch на 19.11.2006 @ 19:56:16
(Профил | Изпрати бележка)
винаги си толкова изумителна Риа , знаеш как да стигнеш и къде е сърцето ми и не не спираш да ме изумяваш и очароваш, като дълги и тънки пръсти с изящни фараги украсени от няколко сребърни пръстени .
апропо и на мен са ми слабост...
пръстените
и рокерите )))


Re: Любовта, или изкуството да управляваш мотоциклет
от Rhiannon на 19.11.2006 @ 21:32:28
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Уичи:) Винаги си толкова мила и все така ме радваш!

]


Re: Любовта, или изкуството да управляваш мотоциклет
от midnight_witch на 19.11.2006 @ 19:56:34
(Профил | Изпрати бележка)
винаги си толкова изумителна Риа , знаеш как да стигнеш и къде е сърцето ми и не не спираш да ме изумяваш и очароваш, като дълги и тънки пръсти с изящни фараги украсени от няколко сребърни пръстени .
апропо и на мен са ми слабост...
пръстените
и рокерите )))


Re: Любовта, или изкуството да управляваш мотоциклет
от copie на 19.11.2006 @ 21:15:02
(Профил | Изпрати бележка)
:) готин разказ

единственото ми съмнение - така ли би я разказал мъж?


Re: Любовта, или изкуството да управляваш мотоциклет
от Rhiannon на 19.11.2006 @ 21:28:33
(Профил | Изпрати бележка)
Едва ли така би я разказал:))) И на мен ми звучи наивно, честно казано, но не губя вяра, че ще се случи, или се е случила на някого.
Благодаря!

]


Re: Любовта, или изкуството да управляваш мотоциклет
от Nadie на 20.11.2006 @ 09:59:12
(Профил | Изпрати бележка)
Ми то човек и добре да живее, го цапва между очите все някой ден. Готин разказ - с кеф си го прочетох.


Re: Любовта, или изкуството да управляваш мотоциклет
от Rhiannon на 20.11.2006 @ 11:56:39
(Профил | Изпрати бележка)
:)))) Благодаря!

]


Re: Любовта, или изкуството да управляваш мотоциклет
от I_naistina на 22.11.2006 @ 22:33:44
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/
:) хех, металярските тениски - индикатор за сродно мислене !!! - ми така си е! и ние едно време по тях се намирахме!

много готин разказ, и нали ти казах, че разказваш увлекателно, не разбрах как стигнах до послеписа! историята звучи толкова истински, че няма как да е глупава въобще, скъпоценна!:)


Re: Любовта, или изкуството да управляваш мотоциклет
от Rhiannon на 24.11.2006 @ 07:12:44
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, мило:)
Аз имах на Майкъл Джексън тениска:)

]


Re: Любовта, или изкуството да управляваш мотоциклет
от butterfly на 30.11.2006 @ 19:09:32
(Профил | Изпрати бележка)
Винаги съм си мислела, че рокерите са едни такива груби на вид мъжкари с много раними и романтични сърца. Вярвам в историята.
Поздрав и лека вечер, Риа!


Re: Любовта, или изкуството да управляваш мотоциклет
от Rhiannon на 02.12.2006 @ 13:44:29
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, мила:)
Пожелавам ти от сърце такива хубави неща да ти се случват постоянно.

]


Re: Любовта, или изкуството да управляваш мотоциклет
от Usmiv4ica (willy_willy@abv.bg) на 20.04.2007 @ 16:40:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/usmiv4ica
"Булдозер" ;-))))))