автор: zdratch

Отново с теб сме насаме:
ти - есенен и безутешен,
аз - в лятна отесняла дрешка.
Над двама ни - едно небе,
помръкнало и тежко.

Отново пред прозореца стоим:
отвътре аз, отвънка ти,
опитваме сами да се тешим,
изплаканото да простим.

Отново с теб сме насаме:
дъжд есенен неспирен
и една разплакана жена,
опитваме примирие
да сключим
с оловното небе.