Как да ти кажа, че времето вътре е спряло?
Гара. Перон. Приближава проклетият влак.
Твойта прегръдка не топли. Рисува раздяла.
Как да ти кажа, “Ела”,щом за тръгване знак
всички семафори вкупом ,команда подават.
Сякаш не знаят, че те жадувам до мен.
Тръгвам в очите ти. Чака ме тъжната стая.
Куче, прозорец и дългият тягостен ден.
Не е започвало. Как да те свърша се питам.
Този перон е на нечия чужда земя.
В камъкът стъпки. В ушите ти другият ритъм.
Беше ли тук? И защо те сънувам сама?
Няма да плача. Това не е никак по мъжки.
Дългите улици чакат да ги извървя.
Всичките други врати, аз без жал бих затръшнал
ако намеря отново към тебе врата.