автор: Katana

Аз всъщност не те забелязах,
И ми беше добре до стената
И си пиех тихо и кротко
И ми беше топло, бездомно
И си мисля – не си ме белязал
И не искам ръцете вечерни
И не чакам дали пък ще дойдеш
И всъщност какво като можеш
Да бъдеш част от пейзажа
На моето сутрешно дишане
Ще си спомня за теб на излизане
От някое тъмно пространство -
Един от моите барове
С пореден от моите някои...
Аз всъщност не те забелязах,
Ще си пусна косата в очите
Ще отпивам поредното libré
(благославяйки Кастро и пурите)
И понякога тайно
Ще димя във очите ти..