автор: Izabella

Ти може би
няма да виждаш очите ми,
но ще отгатваш
лунните кратери
и
остатъци
от звезди.

Ще усещаш
тихото бягство
на вятъра
в стъпки по листа,
в клончета на ели.

Ти може би ще забравиш
клепачите на нощта
вътре в мен,
или отвън,
на пясъка.
И по тялото
на онова
неукротено море
дивашки ще танцува
края на лятото.

И ще бъде светло
по брега на чувството,
или по дъното
на очакването
защото ти,
може би
няма да можеш
да виждаш очите ми,
но ще помниш
трептенето
на онези вълни,
плавно постелени
по пътеката на луната
до линията на хоризонта,
или
до началото на есента .