автор: vanvani4

Да се завърнеш в бащината къща,
когато във бележника се мъдри двойка
и тихи пазви, тиха нощ разгръща,
а вън бащата дебне в бойна стойка...

Кат бреме хвърлил черната ненавист,
що безмилостните даскали ти завещаха,
ти с плахи стъпки да събудиш в двора,
пред гостенин очакван- надежда плаха...

Да те присрещне старата на прага
и склонил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага,
и дълго да повтаряш-Той ме мрази, мамо!

Смутено влязъл встаята позната-
последна пристан и заслона,
да се изтегнеш на кревата
и в унес да си пуснеш ти дискмена...

Да си запалиш и цигара,
и излегнал се в нехайна поза,
да помечтаеш с глас за бара,
за чудната Мимоза...

О, скрити вопли, толкоз жал
от съученик печален-
напразно за това мечтал,
напразно ти така си жален!...