автор: Rimoza

Посвещавам на А. ! :))

Звънлива песен, весел купон тече,
А. отново към Р. го влече,
но не знае той горкият, уви,
че с вълшебната фея тя се прости.
Излъскани спомени като на парад,
напразно го връщат обратно назад,
изминалото минало е, бъдещето не,
не може никой слънцето да спре,
на живота колелото лудо се върти,
но все напред и никога назад, уви...
Каквото било е, напред не се връща,
в бъдеще, споменът не се превръща,
миналото всъщност е мокър кибрит,
незапалим, от двете страни изтрит...
и който навреме проумее това,
ще си спести сълзите на дъжда.