ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 871
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 872
 Онлайн сега::: Boryana
 |  Колко време стъпвах върху шипове
е без значение щом днес застила
мек килим в зелено Близкият.
И пролетния дом почти достигам
нагазила до глезен в девствени канали
на издигане. Следите на змията
енергийно светят.
Ние виждаме.
И колко е красива най- ярката отрова
разтваряща едната част на сянката
във друга. И колко е целително
изчезването
в свръхсъзнателната фикция.
Безконечното се преоформя,
както пясъчната лилия в дъх на море.
Бреговете са тръгнали до един срещу изгрева
и са символи не на очакване,
а на раздвижен предел.
Запазих единствено ценност от книгата,
в която бях камък.
Сънувах огън, не пепел по дланите му.
Сърцето ми вход е
Сърцето ми- изход
Изправям сърцето си пред белите кръстове
на ръцете ти.
Тихо.
Вратата е същата
но сега
стръмните стълбища- истински.
Публикувано от BlackCat на 14.11.2006 @ 07:12:14
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Изход" | Вход | 15 коментара (35 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Изход
от 0805 на 14.11.2006 @ 07:18:25
(Профил | Изпрати бележка) | Много трябва да е луд някой, изкачил тези стъпала и намерил входа, да вземе да търси изхода, честно!:)
чинн:))) |
]
Re: Изход
от Rhiannon на 14.11.2006 @ 07:25:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Мистично-реалистично е, много близко ми звучи, особено това за камъка и огнените сънища. Стихотворението излъчва много сила и малко тъга:) |
]
Re: Изход
от libra на 14.11.2006 @ 10:11:27
(Профил | Изпрати бележка) | това не мога да не коментирам -
радвам се на стиха ти, радвам се, че е родил такъв силен и радвам се, че си го публикувала за да се прочете |
]
Re: Изход
от solaris на 14.11.2006 @ 10:14:49
(Профил | Изпрати бележка) http://solaris.blog.bg | много е хубаво, обичам да те чета припознавайки се, но имам усещането,че има неща които не са поетични и тежат на текста от сорта на "в свръхсъзнателната фикция"и са "символи не на очакване,
а на раздвижен предел". Да, това са философски обеснения, но все ми се струва че поезията не е повествователно обеснение, съвременното писане го избягва.Казвам това с идея конструктивно да погледнеш текста, защото е като диамант, но ниобработен.На първо четене бих ти предложила такъв вариант, но все пак не го приемай веднага и помисли кое е да и кое не за теб.И още нещо в текста виждам два стиха:
***
мек килим в зелено Близкият,
и пролетния дом почти достигам
нагазила до глезен в девствени канали
на издигане.
Следите на змията
енергийно светят.
Ние виждаме.
И колко е красива най- ярката отрова
разтваряща едната част на сянката
във друга.
И колко е целително
изчезването,
на пясъчната лилия в уханието на море.
Бреговете са тръгнали до един срещу изгрева
като ценност от книгата,
в която бях камък.
***
Сърцето ми е
вход и изход
пред белите кръстове
на ръцете ти.
Тихо.
Вратата е същата,
но сега
стръмните стълбища- истински.
|
Re: Изход
от I_naistina на 15.11.2006 @ 02:12:31
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | здрасти, sol! :) Много си права. И аз не го намирам за особено поетично, затова и избора ми на раздел е най- често "други", колкото и да ми харесва това синьо око по- горе, не съм си го избрала аз ))) Права си и за "две в едно". Съвсем целенасочено удвоявам текстовете си, но ми се струва, че спойката е стабилна и аз лично не бих разделила.
Излишно е да казвам какво удоволствие са коментарите ти, нали!
Изключително се радвам, че си свързала изчезването с пясъчната лилия(застрашен растителен вид), такава бе и моята идея.
не бих сменила дъх с ухание (поне в случая)
иначе предпочитам "мирис" като алтернативна дума.
"философските обяснения" са ми слабост, признавам, като се съгласявам с теб, че тежат на текста. А от "съвременното писане" се опитвам да извлека единствено опитът за избягването от една граница и преливането `и в друга. От там нататък понятието е страшно разтегливо.
Истински се кефя на класически стих с изпипана форма, но не съм аз. Предложението ти е добро, но и там не съм аз.
БЛАГОДАРЯ ТИ за вниманието и коментара! Ценна си ми, и обожавам да разговарям с теб! :) |
]
Re: Изход
от Izabella на 14.11.2006 @ 10:31:09
(Профил | Изпрати бележка) | "...стръмните стълбища- истински."
Ех
|
]
Re: Изход
от phifo на 14.11.2006 @ 12:33:52
(Профил | Изпрати бележка) | Стихотворение за премисляне. Харесах иносказателните образи, които използваш.
Поздрави! |
]
Re: Кетцалкоатл.
от regulus на 14.11.2006 @ 15:33:28
(Профил | Изпрати бележка) | И аз май виждам следите на Змията! Струва ми се... (Дано не го прочете лекуващият ми лекар!)
Всеки вход е изход, всеки кръст - нещо общо! Всички стълби - истински... |
[Без заглавие]
от I_naistina на 15.11.2006 @ 02:38:05
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | не всеки вход е изход,
не всеки кръст- нещо общо,
не всички стълби- истински
и всичко, само доколкото виждаме!! а така! :)
иначе и аз с тази мисъл в скобите публикувах, ама нейсе.. ))) |
]
Re: Изход
от regina на 14.11.2006 @ 15:46:05
(Профил | Изпрати бележка) | Голямо е сърцето, двупосочно...
Стъпвам на пръсти, тихо край белите кръстове...
Дано те стигнат...И наистина. |
]
Re: Изход
от kristi на 15.11.2006 @ 02:02:54
(Профил | Изпрати бележка) | Като завръщане към мене самата, като разчупване ми подейства стихът ти.
"Бреговете са тръгнали до един срещу изгрева
и са символи не на очакване,
а на раздвижен предел.".....
Благодаря ти!
|
Re: Изход
от I_naistina на 15.11.2006 @ 02:41:20
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | аз ти благодаря, Кристи! винаги ми става много мило като те видя.. не знам защо.., сигурно и за те чувствам близка!
това за бреговете и аз си го харесвам!:)
поздрави! |
]
]
Re: Изход
от I_naistina на 16.11.2006 @ 07:13:24
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | :) и след изчезването най- вече.. )
ех, можех мост да правя от изправено положение едно време.. сега скована работа )))
обаче за катеренето винаги готова! :)
Марта!
|
]
Re: Изход
от Marta на 16.11.2006 @ 07:25:19
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | годините не ми пречат на гъвкавостта, килограмите също - да се чудиш и маеш просто как така
точно изливах възторга си от скорошната среща с морето, то е шампион по гъвкавост, тичане, катерене и прегръщане
поне в последното ми стихо
по сияние - също - ;))) |
]
Re: Изход
от I_naistina на 16.11.2006 @ 07:45:16
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | а на мен пък много ми пречат годините )))) никаква морска гъвкавост не ми вдъхват... "несериозничество" ме е обзело (отново) едно такова безпричинно.., като небе :)
защо ме дразниш сега с това море .. искам си го пък.. :) но нека си пазя стъкло-слонческото търпение .. ;)
Сияйна си, наистина и насериозно! )
|
]
Re: Изход
от miglena на 24.11.2006 @ 12:58:01
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | | :) при теб сякаш свръхсъзнателна фикция и истина са синоними ... и може би това е изходът от парадоксите на ежедневието :)))))))))) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
