автор: rainy

Завесите броят дните и отказват да разговарят с мен.
Мисля, че любимият ти фотьойл е мъртъв.
Спалнята дори не иска да ме погледне.
... и всичко, което прави е да спи.
"Къщата не е същата, откакто..."
Хенри Нормал

Цялата съм в белези:
по юмруците от тупкане в стъклото на аптеката
със захлопнати кепенци;
от спъване във камъните по ъглите -
уцелили са точно кокалчето,
докато тичам за единственото ми лекарство;
а циганката - беззъба просякиня, седнала в кьошето,
се хили под мустак и ми подсказва:
Нямаш пари за лечение, фалирала си.
Да не си залагала всичко, и ва банк.
Време е за вноските, момичето ми.
Бъркай още по-дълбоко! Давай, давай...
И малоумното, вторачено във празната стена, очакване
подигравателно ми зашлевява поредния шамар,
докато обвивките от шоколадови бонбони,
в анорексичен ритъм, заповядват:
Hey, you've got to hide your love away.
Hey, you've got to hide your love away…
Забравих да им спомена една подробност -
освен предсърдието ми, и слухът е увреден.