автор: libra

Всякак го мога. Включително го мога и когато не мога. Знаех си, че ме чака промяна, очаквах я, но като наближи края на годината си казах, размина ми се. Да ама не. Което си е писано си е писано.
Напоследък започнаха да се случват и белезите, неща изчезваха от едно място за да се появят на друго и незнайно как, но се материализираха. Хора се самоизчистиха и други се появиха пак незнайно от къде, но се появиха, нови и необичайни. Съвсем съм си с акъла, като пиша това. Раждаме се със съдбата си. Няма нищо случайно на този свят. Когато го разбереш си спокоен, защото когато Господ ти дава изпитания, ти дава и начин да ги преодолееш. Стига да можеш да четеш белези. В противовест на това ще кажа, че колкото и да си спокоен, все още си човек и човешките емоции не са ти чужди. Имам три дни за да ги преодолея.
Цялото ми тяло се тресеше от студ, после студа намаля и температурата скочи, очите ми изглежда са плували, защото някой ми каза, „абе ти защо не отидеш на лекар”. Беше четвъртък. Екзекуциите обикновено ги правят в петък. Отидох на лекар, даде ми два дни болнични и се прибрах. Два дни, само два дни, а колко много неща промениха своя ход.
Днес е понеделник и имам три още дни да го обмисля как ще бъде. Настройката, важна е психическата настройка.Защото ще е предстоящия петък, не може да се отлага до безкрайност. В известен смисъл усещам облекчение, нищо не убива повече от чакането на очакваното. Трудно е, но имам три дни да го обмисля сама със себе си и да се посъветвам с малкото останали приятели. После знам какво ще стане. В четвъртък ще чакам да звънне телефона. Той ще звънне в късния следобяд и някой ще ме покани с най любезния си тон да отида при него в петък. В петък сутринта ще взема душ, ще се облека в най - светлите си дрехи. Ще си сложа перлите на шията и туш на миглите, с онзи поглед за който казват че е високомерен. Парфюм, онзи испанския ‘дуенде’ не го харесвам, но в случая не е важно аз какво харесвам, а че ще ухае скъпо. Защото е скъп парфюм. Ще изглеждам скъпо. За да не будя съжаление. Защото съм горда. После ще ме екзекутират. Хладнокръвно. Хладнокръвно ще го приема защото го знам. Съботата и неделята ще са ми тежки. Колкото и да го мога трябва време да го приема. Приключено.
Следващия понеделник ще започна новия си живот, който бога ми не зная какъв ще е. Това, че нещо не зная е най – хубавото което може да ми случи от години насам. Винаги съм знаела, е, сега веднъж и аз да не знам. Колко е хубаво когато не знаеш нещо. Не за друго, а я има надеждата, че ще е хубаво. Винаги ще има утре. Винаги. Надеждата е и нас да ни има когато има утре. Искам да ни има, мамка му.