автор: butterfly

Спомените, тези толкова издължени сенки
на нашето късо тяло,

този шлейф смъртоносен,
който ние живеейки влачим,
мрачните, заздравели спомени,
ето ги, появяват се:
меланхолични и мълчаливи
призраци, развихряни от един погребален вятър.
И ти вече не си спомен.
Преминала си отвъд паметта ми.
Сега да, мога да кажа,
че ми принадлежиш
и че нещо между нас се е случило
безвъзвратно.
Всичко свършва. Така изтръгнато!
Припряно и леко
ни застигна сезонът.
От мигове бегли замисляш история
тъжна и плътно затворена.
Трябвало е да знаем, че любовта
разгаря живота и кара времето да лети.

Оригиналът:
http://www.club.it/autori/grandi/vincenzo.cardarelli/poesie.html

Passato

I ricordi, queste ombre troppo lunghe
del nostro breve corpo,
questo strascico di morte
che noi lasciamo vivendo
i lugubri e durevoli ricordi,
eccoli già apparire:
melanconici e muti
fantasmi agitati da un vento funebre.
E tu non sei più che un ricordo.
Sei trapassata nella mia memoria.
Ora sì, posso dire che
che m'appartieni
e qualche cosa fra di noi è accaduto
irrevocabilmente.
Tutto finì, così rapito!
Precipitoso e lieve
il tempo ci raggiunse.
Di fuggevoli istanti ordì una storia
ben chiusa e triste.
Dovevamo saperlo che l'amore
brucia la vita e fa volare il tempo.