автор: gabrielle

Нощта преваля.
Вятърът пищи.
Небето сваля
звездните си двери.
Отварям ги –
светът се задуши
удавен.
Прекрачих ги –
Вселената крещи…
Блестящи бездни,
шеметни въртопи,
като фонтан
избликнали
потопи…
Галактики с незнайни имена.
Изгарящи за миг слънца.
Фотонен газ,
изсмукан
от нагърчено пространство.
И време,
хукнало назад.