автор: kauboec

Героите в този разказ са напълно реални и дори и тая вечер да посетите кафе “Verde” в град Кюстендил, над езиковата гимназия ще срещнете някои от тях на втората маса вдясно от вратата и те най-вероятно ще си говорят за новата икономика, ужасно тъжното слънце, новите шест хиляди мили зад хоризонта, красивите момичета и други падащи звезди.
Последният влюбен човек



-Е, батко Ивка, искаш да се върнеш при Кремена.-попита го с тактичен тон, но директно Боби, след като братът на батко Иво-Васил-бе станал от масата ни заедно с приятелката си.-На нас можеш да ни кажеш.
Батко Иво мълчеше. Нервно и поттиснато пушеше чужди цигари, които без да пита взимаше от различни кутии оставени на масата. В една от ъгловите маси в едно от хубавите кафенета в квартала седяхме аз, Боби и Гошо, а срещу нас беше Иво-32 годишен, с много и натежали проблеми. От няколко години насам бръснеше главата си заради леко оплешивяване откъм челото, но имаше правилен череп и му отиваше. По природа имаше слаба фигура, но напоследък беше много отслабнал и имаше изтощен вид. След като беше работил осем години като старшина в едно поделение в София, на осемдесет километра от нашия град, беше освободен по взаимно съгласие от там и вече половин година стоеше без работа. Неговата приятелка, обикновена проститутка от известен клуб го беше издържала досега. Беше дошъл в града на автостоп преди три дни, след като се беше скарал с нея-в пристъп на зачестилите й истерии се е нахвърлила върху него и разбила носа му с дезорант. Беше пристигнал само лична карта и никакви други документи. Останалото стоеше в квартирата му в София. Тези дни почти нищо не беше ял,пушеше докато беше с нас на кафе във вечерите, а през деня гледаше телевизия и се чудеше с какво можеше да си помогне. Безрадостното му стоене в общия апартамант с брат му, който гледаше на него сякаш е бездомно куче, го беше направило кълбо от нерви, но той беше особено кротък човек и цялата изнервеност и безизходица го беше превърнала в един апатичен и безволев човек. Преди няколко години, докато беше работил бе изтеглил няколко големи кредита, които много бързо пропиля. Пръскаше пари из различни скъпи кръчми, непрекъснато купуваше телефони и техника, която след няколко дни залагаше за нищожни пари в заложните къщи без да може след това да ги откупува. Нашата компания тук, в града,непрекъснато чуваше за паричните неудачи на Иво от приятелите ни, които го виждаха в София. След това започна да ходи в клубове за проститутки, където срещна и Кремена. Беше се влюбил в нея. В желанието си да я откаже от занаята й няколко пъти беше ял здрав бой от охранителите на клуба ,в който работеше.Тя за кратко се опита да напусне, но скоро сама се върна там и той се примири с това нещо, без да престава да я обича.Сега,от половин година тя го хранеше,купуваше му дрехи и му даваше пари за харчене.Въпреки,че го харесваше това не я спираше щом изпадне в някоя от все по-зачестилите й истерии да разбива главата му с различни предмети.”От недоспиването й е, много работи ,изнервена е и сутрин много често побеснява, ей така от нищо. Оня ден хвърли с всичка сила метален черпак в лицето ми”-отговаряше ни той съвсем откровенно то, когато го запитвахме за някой нов белег по лицето му. Иво беше много кротък човек и беше оставил животът отдавна да го надвие, не искаше промени и затова приемаше всичко това, досега. Щом се скараха с Кремена той идваше при брат си ,в апартамента. През няколкото си идвания тук през тази половин година всеки път казваше, че оставя Кремена и ще си търси работа тук, но всичко това изричаше много вяло, така че всички разбирахме, че няма да направи нито едното, нито другото. Нямаше никой около себе си и бе съвсем логично да не изпълни думите си, въпреки ,че ние многократно се опитвахме да му помогнем и безброй пъти му обяснихме ,че ако тя наистина го обича щеше отдавна да е зарязала професията си и да е престанала да го засипва с удари. Той слушаше безмълвно и с клатене на глава мнимо се съгласяваше с нас-“преди аз я търсех, а сега… е обратното. И днес се е обаждала на телефона на брат ми да се върна при нея в София. Но няма да стане, нека замеря с дезедоранти някой друг. Оставам тук, ще си намеря работа и ще се опитам да я забравя. Живял съм с нея година и половина,не е ден…”.С последните си думи винаги показваше ,че не е по-силен от чувствата си ,които никога няма да изгуби към нея. Обикновенно ден или два по-късно батко Иво заминаваше на автостоп при Кремена или пък тя идваше тук ,за да си го прибере като изтървана вещ. Сега беше същото. Или почти същото-брат му не можеше да го понася най-вече и за това, че беше дошъл без никакви пари и трябваше да отделя от заплатата си ,за да го храни и него. Брат му ,подобно на него, също беше заринат в заеми- над петнайсет хиляди лева. Васко беше кадрови войник и изтегли два големи кредита,които изхарчи ,за да обзаведе апартамента си с различна техника, а останалото похарчи за дрехи и подаръци на приятелката си. Иво поне в това отношение беше по-добре от брат си-при съкращаването му заплатите ,които получава всеки напускащ армията преведе в банките и задълженията му не надхвърляха повече от четири-пет хиляди.
Сега седеше срещу нас и мислеше. Цигарата му бавно догаряше. На няколко пъти жадно издърпваше дима.Не знаеше след колко време пак щеше да може да пуши.
-Добре, защо си кривиш душата. На нас ни е ясно. Не, че много ни интересува, но ако искаш, кажи,…някак да ти помогнем-Гошо го подкани да говори, за да може поне малко да изпусне напрежението.
-Утре заминавам на стоп до София да взема документите си. Тука никъде не мога да почна без трудовата книжка. И шофъорската ми е там.-отвърна Иво. Говорът му беше много бърз и някои от думите не можеха да се разберат ясно поне в началото.
-Брат ти няма ли да ти даде пари за път. Днес ми върна десет лева,взел е заплата.-подхвърли Боби-поне това може да направи.
-Каза, че нищо няма да ми даде-сутринта ми хвърли на масата два лева и ми каза да купя един хляб и две яйца и това да ям през целия ден. Ти можеш ли с това да издържиш през целия ден? Тия три дена нищо не ям. Излиза с неговата като не е на работа и яде сандвичи по центъра,за да не донася нищо у дома. Не съм пушил, няма и кафе. Кажи ми аз мога ли издържа така-без пари. Дори и да почна някъде как ще карам един месец до заплата. Ходих до бюрото по труда-има място за шофъор, ама нали и книжката ми е у София.-говорейки той отново започна да се изнервя, но скоро щеше да се успокои. Познавахме го и знаехме ,че щом мълчи постоянно значи някаква сериозна грижа го е налегнала. Така поне, говорейки, ще се поуспокои и ще измислим нещо заедно.-Трябва да ида утре и да я търся,махнала се е от квартирата. Сигурно е при майка й. Дано багажа да е оставила на хазяите, да не е направила някоя глупост…Можеш ли да се обадиш на съседите ми. На тоя номер-и той подаде на Боби едно малко листче-и да питаш за номера на хазяйката.
Съседът му също бе кюстендилец и излизаше с нас на кафе,когато се прибираше. Беше добър познат на всички, които сега бяха на масата. Боби взе листчето и набра от мобилния си телефон номера. След секунди успя да се свърже:
-Иво иска да ти се обади, сега ще му дам телефона.
Той го взе и започна да реди с бързи думи.
-Слушай, дай ми номера на хазяйката, за да й се обадя утре.-записа на една случайна хартийка, оставена върху масата продиктувания номер-Не знам дали багажа ми е при нея. Сега е късно, 23:15, няма да вдигне телефона, знаеш я…Кремена дали знаеш къде се преместила…
От там се чу, че съвсем нищо не знае за нея.
-А на хазяйката дали е казала нещо?
Отново му отвърна, че не знае за такова нещо. Каза му ,че трябва да плати няколко наема,при което на нас малко гротескно ни стана смешно, защото знаехме,че той няма абсолютно никакви пари, а и едва ли щеше да има някакви в скоро време. Вътрешно знаехме, че той няма ни най-малко да ни се разсърди за реакцията ни. В него не беше останала нито капка самочуствие, но ние никога не бяхме злонамерени към него. От другата страна на слушалката му казаха, че ако има оставен негов багаж в стаята му ще го донесе в сряда, когато и щял да си дойде.
Днес бе неделя вечер.
Казаха си довиждане и той затвори телефона.
-Ето ти пет лева. Вземи си нещо за ядене. Аз ще ходя до магазина да си взема кутия цигари и сега ще се върна-Георги му подаде парите и стана.
-Чакай, купи ми с тях цигари, нали се връщаш после-погледна го Иво с едно неосъзнато желание той наистина да се върне.
-Остави си ги тия за ядене, аз ще ти взема. Какви пушиш ?
Разбраха се да му купи сив”Престиж”.
Магазина беше наблизо и Георги се върна след не повече от две-три минути.
-Добре де, как стигна до това положение-толкова много пари ти минаха през ръцете. Хиляди…-Жоро не можеше да си обясни поведението му-пръскаше на ляво и дясно за сулъо и пулъо.Сега кой ще те погледне.-млъкна за няколко секунди-И защо ти бяха тия изпълнения на Нова година. 150 лева за такси навръх Нова година. Ей това не мога да разбера.
На последната Нова година се бяхме събрали компанията в един апартамент. Всичко вървеше нормално, докато не се обади Кремена по телефона на Иво. Каза му да отиде при нея веднага. И той тръгна. Не можахме по никакъв начин да го спрем. Съветвахме го,ако наистина толкова много иска да отиде при нея,пак се бяха скарали, да изчака рейсовете сутринта защото таксиметровите шофъори ще му вземат маса пари. Не ни послуша и замина веднага. Плати на таксиметровия шофъор 150 лева, за да го откара до квартирата й при което тя му хвърлила целия багаж пред вратата и го изгонила. Наложило му се същата вечер да плати за преспиване в хотелска стая-изгонила го от собствената му квартира, която делял с нея.
-На всеки му се живее-отвърна той.
-Така е ама всеки си прави сметката. Ще знаеш колко пари имаш и колко от тях можеш да похарчиш днес, за да имаш утре и така до следващото взимане, а не днес да купиш видео и уредба за 600 лева и след три дни да ги заложиш за 120 лева. Къде е логиката?
Иво млъкна. Той винаги разбираше ,че е сбъркал твърде късно.
-В неговия случай – намесих се аз, – когато цялата глава му е пламнала за настоящето и за храна и цигари едва ли точно сега е най-подходящият момент да го наставляваме и да му търсим сметка за миналото. Иво, запомняй лошите моменти, извличай си поуки и вече спри да се държиш като тринайсет годишен. Запитай се това ли е животът, който искаш и дали това е жената, с която искаш да продължиш живота си. Ако отговорът ти е положителен то нещата отдавна са били ясни за теб и ние няма как да ти помогнем. Това което ти се случва явно не ти е неприятно щом продължаваш да го живееш. Ти наистина я обичаш, въпреки че тя спи с десет мъже преди да легне с теб вечерта, тя ти купува храна и дрехи, води те на ресторант, най-грозно те гони от квартирата, след това идва и те от взима от Кюстендил, няколко пъти те пребиват заради нея, периодично тя ти разбива главата, праща ти пари дори и когато сте скарани и те търси непрестанно, когато не си при нея, лъже те, че ти е намерила работа и крие щом има възможности за теб. И ти пак я обичаш. Мислете си каквото искате-погледнах аз към всички-, но това е най-влюбения човек, който някога се е раждал и едва ли ще се роди някой подобен на него. Аз се радвам, че познавам толкова противоречив човек като Иво и ми е малко жал за нас, защото никой на тази маса няма да обича друг човек както той го прави. Батко Иво много ми се иска да останеш в нашия град и да промениш живота си, но знам, че ти почти не чуваш думите ни и мислиш за нея.Кажи ни какво ще направиш утре? Документите, за които говориш ще накараме Емил (съседа му) да ги прати утре сутрин по рейса,за да почнеш работа и до заплата ще ти даваме от нашите пари. Брат ти каза, че ако заминеш сменя бравата, а апартамента ви има застраховка.-аз спрях да говоря и го погледнах въпросително.
Отговорът му не закъсня.
-Утре заминавам на стоп до София. Ще търся Кремена първо при майка й и ако не е при нея ще питам хазяйката дали знае нещо.Или ще стоя пред клуба й колкото е нужно. Някак все ще я намеря.-очите му за пръв път срещнаха нашите. Той беше уверен без да осъзнава своята безпомощност.
Боби извади десет лева и му ги подаде.
-На брат си не бих сторил такава злина.Знам, че не бива да ти “помагаме”,но сигурно ще ти потрябват. Успех, знаем че си твърдо решен.
Без да говорим повече ние поседяхме замислени още няколко минути след което станахме. Боби ни откара с неговата кола до блоковете, където живеехме и ние се разделихме до утре вечер. С някои.
На следващия ден рано сутринта батко Иво беше заминал. Още един ден по-късно Кремена дойде сама в Кюстендил и го потърси при нас. Показа ни два билета за заминаване в чужбина и готови документи за започване работа там. Агенцията им била намерила хубави места и двамата ще живеят заедно. Проблемът беше, че самолетът им излиташе на следващия ден по обяд. Казахме й каквото знаехме за него и тя си тръгна разочарована. Научихме, че не е успяла да го намери и е заминала сама.
Брат му на Иво, въпреки ,че се беше отказал да направи каквото и да било за него все пак му намери работа. От там дори обещаха да пазят мястото още две-три седмици. Всичко сочеше, че той до няколко дни ще се върне и животът му ще се промени по начина, по който ние всички смятахме, че отдавна е най-добър за него.
Но аз наистина започнах да се притеснявам за него. Нея вече я нямаше. Една нощ той щеше пак на автостоп да се върне тук, да научи, че е заминала и да прокълне този ужасен свят и всичките му условности.
Нея вече я нямаше.

От всичките лъжи, които му се случват през живота на един човек той трябва да избере тази, която ще го направи щастлив. След това – да престане да смята, че това е измама.