автор: fadul

“Къде си, принце, да целунеш
и нашата зелена жаба?
Навярно другаде си нужен?
Навярно тъй изкарваш хляба?

Минаваш, принце, във миманса -
все закъсняваш, закъсняваш…
Побързай, че изпусна шанса
на блатото ни зет да ставаш!”

И идва той сред рой фанфари,
сладникав, млад и романтичен,
а устните му парят, парят,
и с кожи жабешки накичен.

Целуна милата ни жаба,
но тя остана си да квака.
“Я” - казахме - “това е слабост.
Съвсем прехвален бил юнака!!”.

А принца доста се сконфузи:
“Зла вещица ме омагьоса -
без зъби, дърта и на име Сузи.
Аз майката и гърбоноса…"

И ето принца - царски син
съвсем на глас заплака;
довчера принц, а днес - амин!
Коя ли жаба ще го чака?!

В главите ни едно добро
във този миг заплува:
за да не е съвсем капо
жените ни да разцелува.

Целуна Станка, после Ния,
а после булката на Страти,
и ей ти нашенска магия-
жени напълно непознати?!

И принца гледа, мига, мига
и пита се къде ли сбърка,
че в неговия свят от книги
яде се всичко, дето хвърка.

А бай ти Страти се засмя
с усмивка, негому присъща:
“Не е магия, а съдба.
Целунеш ли веднъж жена,
тя мигом в друга се превръща.”