автор: sYco

Едно
И погледна слънцето
Което спеше скрито
Най- отгоре на рафта
С прекършени лъчи
Без очи

Посегна

Две

Измръзналите пръсти
Не познават
Времето,
Когато беше топло
И когато Те (личното им Ние)
Се криеше
В тъмното зад очите

Сега е вече три
Три счупени въздишки
Се отделиха от устните на
Обърканата
Самотна сянка
Три пъти пада на колене
Но никой не чу
Как се строполи
Три пъти денят
Ти
Я подмина с безразличие

Четири
Сянката се сви на кълбо
От боцкащи ъгли
Вече не познавам себе си
Сумрачното ми тяло
Е сбор
От гласни и съгласни
Всеки ден ги подреждам
В
Изречения и говоря

Пет
Те всички говорят
Парата на думите им
Е скучна
Липсва й пространство за
Дишане
(вдишай
Вдишай)
Няма смисъл

Шест
Една част от онзи
Свят
Се прекатури надясно
И умря
Замря тихо
Валежно
Сянката е разпъната между
Две звезди –
Набиват се в очите ми
И не виждам
Свят
А засилена кола
Една част от онзи
Свят
Се прекатури
И умря

Седем
Седем малки негърчета
Се крият зад вратата
И пеят
Само звук
Без смисъл
И клепачите ми тежат
От допира
На
Твоите мои устни

Осем и девет се изгубиха в
Сянката
Няма смисъл
Тя вече спи