От небесните клепки отронена
и от вятъра страстно подгонена
политна капчица силно смутена,
неопитна и малко притеснена.
Гледките пред нея се редуваха
и неустоимо я вълнуваха.
Във главата й мисли бушуваха
и безбройни въпроси нахлуваха.
Защо ли е на този свят родена?
Каква ли й е участ отредена?
Дали ще е от ромон вдъхновена
или на цвете нежно посветена?
Обзеха я надежди и копнеж,
но свърши бързо волният летеж.
Попадна в шеметен водовъртеж,
сред непрестанен грохот и кипеж.
Въпроси там престана да задава.
Заета твърде бе да оцелява.