автор: vanvani4

Тъй близо до мен ти си,
далечна ти моя!

Потя се от студ
и любовна омая,
и зъзна от жар-като луд
в безкрайната стая...
Тъй бавно към теб, бързат моите мисли!

Толкоз пленителна, сладка
и горчива е любовта-
като вода- вряла и хладка,
като в скромност врекла се суета!

Всред океан от вода
умирам от жажда,
всред планини от храна
гладът номера ми погажда...
Далеч от любима жена
близка надежда се ражда
и моля се аз за щастлива беда!

Така страхувам се да се радвам
и радвам се аз във скръбта!
Униние весело изповядвам,
че близко-далечна е с теб любовта!