автор: gumbert

Към Т.

Когато във прегръдките си твоя тънък стан държа,
И нежни думи за любов мълвя,
Безмълвно ти, освобождаваш гъвкавото тяло от
нахалните ръце,
И недоверчиво се усмихваш в отговор на мойте думи;
Прилежно в паметта стаила печалните истории за
прелъстявания прежни,
И безучастно и унило слушаш ме така…
Проклинам аз коварните старания на моята
престъпна младост,
Любовни срещи във безмълвието на нощните градини,
проклинам шепота любовен на стиховете нежни,
и ласките откраднати от лековерни деви,
сълзите им, и вайкания закъснели.