автор: Freya

Друга няма тъй да те обича,
нито ще се грижи за съня ти
и, повярвай, никое момиче
няма да прощава толкоз пъти
всяка твоя неузряла дума,
дето после мъчно се преглъща
и горчиво капе помежду ни,
нито всяко пролетно завръщане,
след което есенно те няма.
И не знам дали ще има друга,
дето да се мери с нежността ми -
да не помни как си я излъгал,
всяка твоя грешка да целува
и гнева ти вечер да люлее.
Обичта ми нищичко не струва -
цялата за тебе я пилея,
имам сили още сто вселени
с нея пак плача ти да попивам,
знам, не плачеш никога за мене,
знам, че вечер, след като заспиваш
друга се разхожда в твойте нощи,
но и сън не би родил момиче,
(въпреки че ти не знаеш още)
дето като мене да обича.