автор: den

Да взема да замахна с ножа,
ръждясващ в канията тъмна
и да ударя в тлъстините гнили
охлювите,
върху мен прострели
слузести воали и надменност,
които моя ден
напътстват
и ме превръщат в потен кръстоклонник.

Ах, как не искам да превръщам
в ярост
светлината на душата си
и дълго
да сплитам от парчетата любов
въже за вашата бесилка,
о, охлюви,
о, синеоки
доволници от себе си.

Вървя и хвърлям като Хензел
по пътя нощен бели минерали -
за да се върна някой ден
в душата си...