автор: bagarov

Днес бях се разсърдил на моите хора!
Какво ще ме правят те мене глупак?
Уж гледам на всички доброто да сторя,
а май че за всичко виновен съм пак!

Синът се намръщил! Къде са парите?
Я вижте ме само какъв съм голтак!
Вий двамата с мама в къщи стоите.
Аз как да изляза, със стар анурак?

Одеве си скивах опасни чепици,
а в джоба си нямам нито петак!
Виж, там да измислиш 40 жълтици,
че няма да ходя утре с бос крак!

Помръкнах, изгледах жената свирепо,
оплаквах се, даже крещях!
Обаче накрая съвсем неусетно,
парите в ръката държах.

Отдъхнах си! Kазвам, приключих с парите!
И тъкмо да пийна кафе
отварят се в къщи широко вратите
и цъфва любимото друго дете!

Ти знаеш ли тате - реди дъщерята -
че утре така и така…..
И слушам нататък тирада позната.
А после…? Парите държа!

Звъни се отдолу, отварям вратата!
Че кой ли ще пита за мен?
Прелита край мен като сянка момата,
към своя възлюбен ерген.

Отново с жената самички сме в къщи!
Какво ли пък толкоз съм дал?
Потъвам в креслото удобно, намръщен,
тя гледа любим сериал.

Задрямвам и леко навярно похърквам
след тежкият ден уморен
Я виж го ти него! Аз тук се побърквам,
а той не се сеща за мен!

Поне да ми беше оставил за пица,
че вече от глад се топя!
Пак бъркам и вадя грешни парици.
Защо ли така се потя?

Навярно, защото така е в живота!
Щом имаш си дом и жена, и деца,
какво ще задаваш излишни въпроси?
Я по-добре дръж си парата в ръка!