автор: sradev

"Ех, царската дума не е вече царска дума!"
Тил Ойленшпигел

Имало било едно време, когато думата се ценяла и уважавала. Дори имало било и учители, дето през ръцете биели за всяка дума не на място. Разправят древните хроники, че имало било такива случаи, че защитавали думата си до смърт.

Но разместили се планетите и започнали много да не обръщат внимание на казаното. И появили се Документи и разни ми ти Подписи под тях. И документ с подпис вече било нещо сигурно. Но народили се много документи и започнали подписите да ги поставят автоматично на тях. И документите се обезцениха и подписите ги хвана инфлация.
Ха на бас, че в джоба си носиш документ с два подписа.

Мисля си, че това ще да е демократично явление, защото си идва с развитието на демокрацията. Един президент казал, но сега е друг и за казаното не иска и да чува. Един парламент гласувал, а друг... абе то същия, ама нали анонимно, след два часа гласувал нещо съвсем друго. После ще се оправдават "Абе аз гласувах за", а то нали е анонимно, та нарушават и правилото за анонимността*

Та тая демокрация ни яде отвътре. Сутрин сме едни, следобед - други. Ама какво ни е виновна демокрацията, като нямаме чест?

--------
*Правило за анонимността: При колективно гласуване никой няма право да разкрие как е гласувал, защото нарушава анонимността на другите.
Известен е случая на защита на дисертация, с положителни рецензии и отзиви и всички "не" от комисията. И питат рецензента "Защо пишеш положителна рецензия, а гласуваш отрицателно?" а той отговаря "Това е единственият начин да докажа, че и научния ръководител е гласувал против."