автор: lqstovica_bqla

Ех, морето!

То е смесица от плът и кръв.
Земята дала е него на човека
за самотата му да бъде стръв!
Но много са онези дето
не знаят истина една -
В него няма да намерят път-утеха
ако не следват пътеводната звезда!
И дълго безверни ще се лутат
с тъжен взор, като безкрайна морска шир
и страсти, слабост в суета ще давят,
но за душата няма да намерят мир!


И аз тъгувам край морето
приседнала на пустий бряг
и става ми на душата леко, само
ако в безкраъната гладката морска шир
лодка с опънати от вятъра платна съзра!
И моля се в стихиите непредвидими
попътен вятър и мен да преведе
към бряг спасителен с примигващ фар -
едно пристанище за себе да открия
живот-залог след хвърлен фар!

Морето, ех,... морето!
Без вяра, че зад хоризонта има бряг
път и в себе няма да намериш
и всеки път - унил, самотен, тъжен -
при него ще се връщаш пак!