Харесваше
вълка във мен, Джоан,
танцуваше
върху морава
жадни нокти.
Усмивката ти
отрази очи на звяр,
сълза в душата ти
се гушех нощем.
Отвръщаше с бодли
от нежност и
копринен зов
на вълчия ми нрав
постла ти ложе.
Ликувах сляп в илюзия
за вечност и за мъст,
а нямах ни сърце,
ни с що да властвам.
Потъна
на усмивката ти в плен
и издълба по дланите ти
" с б о г о м "!