автор: glishev

Посвещава се на всичките ми кучета: сетери, кокери и помияри; минали, настоящи и бъдещи. Човешкото лесно проличава в отношението към домашните животни.




І. Феодалното куче

Кучето е феодално същество.
То често има буен нрав
и може непрекъснато да плюска.
Дъхът му зле мирише и космато е -
съвсем като дружинник в графска свита.
То цял живот работи ангария.
За него служба и любов,
и вярност чак до гроб
са все едно и също.
Не подозира за абстрактните понятия,
дори е буквалист и без да знае буквите.
За разлика от всеки рицар горделив,
не заговорничи.
Играе си с децата ти и пази къщата,
защото просто е лоялно.
Честта е във кръвта му -
то няма да те изостави,
дори да си чудовище.
Предупреждава с гръмък лай,
когато иска да се бие.
Почита те, глава пред тебе свежда,
когато го погледнеш във очите.
Прехраната си взима от ръцете ти.
Пред стаята ти спи и не издава тайни.
Та, както вече казахме, е феодално същество.
Когато взимаш куче, подготви се -
прегледай книгите си по история.


ІІ. Глупостта на елфите

Елфите не обичали
да се сприятеляват с хора,
защото човек
живее кратко
и елфът после
жали вечно.
Глупави
митологични същества!
А ние как живеем
с кучета?
Моят кокер е роден,
за да ми подари
дванадесет години
вярна дружба.
Не трябва ли аз после
от благодарност
към почтения му род
да върна дара му
на някой следващ кокер?
Така че нищо
не разбират елфите.


Exegi monumentum

Една сутрин
казах на кучето:
- Брека,
ще те обезсмъртя
с поезия!
Но ти жив сега
и хич не те е грижа
за безсмъртие.
Като умреш обаче,
тогава ще те питам.
- Тогава си е за тогава -
отвърна кучето.
- Но сигурно
ще близна ухото ти.