автор: kundalini

/Р.Гари/


...след едно такова сияние на жена е трудно да не се усетиш мъж! Нелепа случайност - след нея върволици надежда. А вече свечерява. Вкусът остава недоволен като от обратна захапка. Сякаш разхождащ се разказ в главата му звучат думите - „Един танц за мен!" Очите - тези очи, които носят повече усмивка от детска глъч, го карат да потъне. Безименна и беззвучна омая звъни в ушите му до угризение. Пепел от рози е цвета и помни повече от любовен роман. Разказана с трепет е онази влага в гласа му и сякаш няма момент на свикване с нея. Една подсказка коленичи в съзнанието и се намесва в липсата на предразсъдък ...
Без трапчини дори го кара да се чувства красив. Иска му се да вземе на заем тази прегръщаща всеобхватност. Как е възможно с един поглед да се отключат толкова много врати! Такива, които си загърбил отдавна, които си си наложил да затвориш, такива - които с основание, или не дотам - е трябвало да изтриеш от паметта си. Пристрастна ли е топлината. Измамна ли е жената, която стои пред него. И има ли значение всичко това. С един килнат встрани зрителен ъгъл хубавината наоколо е стократно повече. Прегърнато е това, което само по себе си е прегръдка. Люляково ухание за което клепките натежават. Няма време нито прах по паважа. Липсва желание за време. Обгоряла - като печен кестен - е уютната топлина на ръцете и`. Всепоглъщащ гъдел простира пипала без сянка на съмнение. Отключена е дрезгавината в гласа, която издава, когато не искаш да се скриеш.... В тих унес се проектира танцът под лампата. Музиката е в синхрона им - нежна като приласкаване. Обзети от безхаберието на мига две тела усещат душите си...