автор: roza1

Под сенките на брулените хълмове,
където смита листите си Есента
миткалото на мойте сънища
легло от спомени постла.

Ръждиво-есенен сатен
и жълто-пясъчна коприна
прошумоляваха едва и стряскаха
минути бледи запокитени в студа.

Под сенките на брулените хълмове,
където смита листите си Есента
припоняха си мойте сънища
брега, вълните, сладостта
на лятните бохемски вечери,
когато
сатен им беше пясъка,
емоци -вълните и страстта.

01.11.2006