Събуждаха ни звънките откоси на смеещо се слънце по стъклата
и лятото притичваше по босите треви и камънаци покрай зимата.
В градината презряваха черешите -
презримо близко-достижими.
Нехаехме за тази есен -
прегръщахме си ветрове през вратовете,
целувахме дърветата по бръчките и
майсторяхме самолетчета от вестници,
които трябваше да кацнат на луната,
преди оттатък
да се задави зимата с най-острия и профил,
който сече като мачете през небето просека
за лятото,
черешите,
смеха
и малки самолетчета от вестници.






