автор: Dulcinea

За какво ли мислил Господ докато създавал Ева?
Сигурно за всичко онова от първите дни на Сътворението. Пръстите работели, а мислите Му ваяли: ето го небето в дълбините на очите й; виж земята в твърдостта на погледа й; ширнал се и океанът - нейното непостоянство между безветрието и бурите; лети орлицата с разперени крила на майката; сърна и грация; котка - нежна и гальовна или оцелот - дива, хищна, неуловима...
Готово. Ева.
„Какво несъвършено съвършенство!" - сепнал се Господа наш - Какво дадох на Земята? Щастие или беда? Горко на Адам! Нивга не ще да е наясно за нейните очаквания. Как да я накара очите й все в него да са впити? Ще му дам повече мускули да притежава, по-малко цветове да „различава" и моята божествена благословия. А за Ева? Ще... ще измисля... по-късно. Уморен съм."
И на седмия ден дядо Боже си почивал.
Ева. За вечни времена тя останала наказана да мисли за едно, да търси друго, да намира трето и накрая отново да не знае какво й се иска... все жажда да я мъчи.