автор: utro

Затворих тъмното отвън.
И пуснах птиците във стаята.
В очите им сега е светло.
Луната се разхожда боса
и ни достига с поглед.
Две запетаи,
две усмивки полуостровни,
засрамени от радост
ни повеждат
с клепалото на утринния вятър.
И тръгваме на пръсти по дъгата,
един за друг изплели цветни мрежи.
Залостена пред залеза вратата
предпазва ни от болка неизбежна,
преди да проумеем:
в светлината
най-трудно оцеляваме от нежност!