Метачите бавно броят бюлетините жълти -
отново есента спечели изборите в парка.
И с всички сетива усещаш, че си смъртен,
когато се изправяш под медните й арки.
Властта й ще те радва, а нежните закони
с ръждивия си меч ще те обсебят.
И лумват във червено опръсканите клони,
и нищо, че отново рана зейва в тебе.
Деменция ли имаме! Октомври преподава
година след година баналните уроци.
И кръвопролитието ери продължава -
сигнал за бедствие за грешници и непорочни.
А кладите сега са тъжно-весели събития -
припламват клоните, огньове се разпукват...
Един кълвач ще търси под корите им
блестящата врата на лятото, за да почука.