Казват на човек му трябва малко,
Веднъж поне на ден добре да си похапне,
радиаторът да грее топло зимно време, а навън във тъмносиньото
небе снежинките памучно да се носят,
трябва му в ръката - тънкостенна чаша с кехлибарено уиски,
и по възможност звуците на хубав jazz от радиото.
И до него да седи красива и интелигентна, - и двете ако може,
/иначе ще липсва нещо/, - една жена...
Лицето й изваяно да милва с поглед,
Тъй както милват го отблясъците огнени в камината,
И двамата, тъй седнали, навън да гледат през прозореца,
на големия град светлините трептящи, и така,
въпреки, или може би, - поради падащия сняг,
да си спомнят как правеха любов през лятото - сами
всред пясъчните дюни, и как въздишките й повтаряха
стоновете бавни на морето.
Казват, на човек му трябва малко.
Малко ли е то, или е много.
Аз не зная.
Съдете за това сами, не зная аз...