Сънят се чисти с кадифена лапа.
По сноповете светлина е същото-
донесено от миналото. Хлапакът
неусетно във мъжа се връща.
Момчето пак с момиче се опива.
И пак земята в танцa им утихва.
В една прегръдка любовта заспива
и в нея се събуждат стиховете.
Какво като забравихме какво е
да сме деца и вярата е трудна.
Светлината помежду ни е покоят.
А ти си най-красивата ми будност.