Акации отрупани със цвят
ефира днес изпълват с аромат.
Над пътя клони свели
са толкова красиви, смели..
За миг реших- ще тръгнат с мен
във този хубав слънчев ден.
Но нежната прегръдка на земята
ги теглеше към свойта гръд
и верни на една любов
отказаха посоката на моя път.
Прииска ми се в този миг върховен
наситен с нежен аромат
аз акация да бъда,
а ти да бъдеш земна гръд
и никога да не си тръгна
и да не следвам ничий път.