автор: somebody

Разкъсах кожата си,
тя не ми е нужна.
Без теб съм никоя,
без теб е самота.
Светът си губи всички очертания.
И цветове. И спирам да летя.


Издрах очите си,
какво да виждат вече?
Небето гасне,
утрото е мрак.
А птиците свободни в полет
са трупове без дъх. И без крила.

Изтръгнах вените си,
смачках ги с юмруци.
Треперя и замръзвам, не горя.
А гърлото е стегнато на буца,
не мога да преглътна.
Без душа кървя.