автор: dara33

Питам се за хиляди неща
житейски, философски,
сложни или прости...
Питам се какво ли е,
когато някой те обиди?
безпричинно
хей така
от глупост
или от прилив на ума
енергия излишна
или го наречете
както искате... това!

защо се питам аз
е тази странна липса
на правила етични
и на хорска близост

говорят и не мислят
казват празни думи,
а думите са ценен дар
те "хомосапиенса" отличават
явно от видовете други то се знай...

защо са думите ако не кажеш нещо мило
дори на непознат, понякога, и той
ти стане близък и приятел...
не знаеш утре как ще бъдеш
дали пък не от другата страна,
когато те засипват със обиди
просто, хей така...

и странният приятел непознат
със който ти усмивка си си разменил
намира топлите слова
и стопля твоята душа.

научена съм аз, да бъда себе си
пък нека ми се смеят другите,
защото по-добре е да съм АЗ,
а не фалшивост и презрян.

това е, питам се за хиляди неща
и търся отговорите в себе си
да знам, че хората сме все различни,
и всеки свети в свойта светлина, но
някои са просто специални,
а другите са пълни с злост
и има някаква повреда незнайно
в душата на отделният човек.

А колко по-прекрасен
би бил светът без лошотия
и без обида между хората
и без излишните слова,
защото думите са бисер, а не
фалшиви нещица, струят от нашата
душа, изпълнена със светлина.

защо обиждаме се хората?
какво поражда тази злост?
навярно някаква повреда
в душата на отделния човек...


а то боли обидата остава...