автор: feniks

Скривам те
във връх на
еле-
малък,
блед и
изтънчен.
Белееш
сред гънките
на гората.
Сред тихите,
мокри,
мои стъпки,
гориш.
С полунощни
клепачи-
дълбоки,
ухаещи,
искриш.
Бухъл,
изгрял
в дъното
на лунен
кладенец.
Разплакан
елен,
до ръба
на елата.
Криеш ме
в шепи
като
последната
глътка
вода,
като
последна
сълза...