 |  Танцува степ
по острието на бръснача
подобно въглен
във огнище
гори дълбоко
разпален огън,
застинал в своето ядро
(е винаги готова да заплаче)
така, за нищо
боса, с еластични пръсти,
разтяга истината до хармонен звук
до облак с причудливи форми
до липса на защо
(е дългокоса)
до мъничко преди да скъса
(е тук)
в хармония с природата си
на хамелеон
(е многоцветна)
наполовина черна
и наполовина бяла
не винаги, естествено
а само поначало
(е тъмна и е светла)
в противовес на минали събития
подрежда настоящето -
парчета позабравен пъзел
наред с изпитата горчилка - младост
търси щастие
(е сложна)
в магнитното поле,
увило този или онзи смисъл
с целофанен възел
в илюзиите на разпенени вълни
в набъбналия цвят на млади вишни
в поредните възможности
навярно в себе си дори
(e вкусна)
в озоновия слой
в рекламния неон
във уличните светлини на магистрални нощи
във течното лепило за подметки
и в онзи звук
от острие
и устни
но още
още не
(не Е)
Публикувано от aurora на 23.10.2006 @ 15:56:41
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 12
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Тя. (...нея)" | Вход | 9 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Тя. (...нея)
от Ufff на 23.10.2006 @ 16:46:00
(Профил | Изпрати бележка) | В търсене на изгубения озон- така си "озаглавих" творбата ти за себе си.
Звук от острие и устни-има нещо от положителното в романтизма:), съчетано с позицията на днешната женственост, която търси себе си, кефи ме! |
Re: Тя. (...нея)
от Albyrta (radost2002@gbg.bg) на 23.10.2006 @ 16:57:53
(Профил | Изпрати бележка) | в началото си беше съвсем обеззаглавено, добре че си го озаглавил за себе си:) и ми харесва.
мисля, че е антиромантизъм с положителна нагласа:)
женствеността винаги е търсила себе си от днес за утре и обратно, но днешната търси мъжествеността, така мисля аз, гледайки образа на рекламния мъж. |
]
Re: Тя. (...нея)
от Marta на 23.10.2006 @ 20:10:46
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | тя не е аз, но доста наподобява нея , така че мога вече спокойно да се изтеглям към възглавницата
все пак тя не е толкова сама нея
;п.)
радвам се да те чета |
Re: Тя. (...нея)
от Albyrta (radost2002@gbg.bg) на 24.10.2006 @ 09:40:52
(Профил | Изпрати бележка) | аз пък не знам вече дали тя е аз - толкова ми е объркана и неясна, и сложна. но ако е мъничко ти - значи си приличаме, в това съм сигурна, ако пък е нея, нека продължава да търси каквото там си търси и да прави каквооото си ще. така съм се стегнала, че вече мисля- време е да му отпусна края. дисциплината ме съсипва.
/обичам да те чета обаче много / |
]
Re: Тя. (...нея)
от Marta на 24.10.2006 @ 14:12:21
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | изразих се неумишлено неясно - разпознах се навсякъде в скобите, а извън тях видях нея...
само в последното скобно уточнение - мисля, че малко вече Е, почва да Е, надявам се да не е лъжливо усещане, но преживях една година, в която умирах на често - доста интензивна година, та след такива изпитания човек волю-неволю се събира, така си мисля, нещо повече - така се чувствам
не може да не си приличаме ;)
има какво да прочетем още, надявам се да са светли страници :) |
]
Re: Тя. (...нея)
от _helena на 23.10.2006 @ 20:27:01
(Профил | Изпрати бележка) | | И съм сигурна, че е съпруга и любовница, домакиня и проститутка и всички тези жени, които са в нея, докато тя не е...Така, както черното и бялото са едно. И понеже видях как си отговорила по-горе, ще поясня- хареса ми:)) |
Re: Тя. (...нея)
от Albyrta (radost2002@gbg.bg) на 24.10.2006 @ 10:03:16
(Профил | Изпрати бележка) | и е и не е. по - добре изобщо да не е, отколкото абсолютно да е. категоричните твърдения, повелителните наклонения, императивните норми, дефинициите и стеснителните тълкувания ме изтощават. затова ти казвам, че си права, каквото и да си мислиш, и то защото не го казваш от висотата на последна инстанция, а допускаш и аз нещо да добавя или нещо да опровергая, че даже и да се помайтапя.
Изобщо не гледай така нареченените ми коментари - защото така се радвам, когато някой ми пише и му отговарям с голям кеф и усмивка, и топли чувства, а после като го погледна написано - ми звучи едно заядливо такова. а истината е, че и аз самата не съм сигурна в нищо /написано от мен/ и може би повече търся мнения от вас, отколкото давам отговори. търся обикновен, нормален човешки разговор, общуване. не винаги се получава. но ще си ви отговарям така, сякаш съм поседнала с най-добрата си приятелка на кафе и си казваме всичко, което мислим, естествено, без да очакваме някоя от нас да се засяга. та нали хората, които ми пишат тук /и на които пиша аз/, са с нещо близки до мен. може и да не сме приятели, но съм сигурна, че в реалния свят, ако се бяхме срещнали, щяхме да бъдем.
а това е към уф& ти си жена- много женствена при това :) извинявай, че изядох буквичката "а" :)
|
]
Re: Тя. (...нея)
от kristi на 24.10.2006 @ 14:28:06
(Профил | Изпрати бележка) | Тя е всичко това и не е...
Завихрящ стих, носещ в себе си жаждата на лирическата да бъде и усещането и, че може би не се е "случила".
И ритъмът, и чудесните образи ме подчиниха на внушенията ти.
Поздрави!
|
Re: Тя. (...нея)
от Albyrta (radost2002@gbg.bg) на 24.10.2006 @ 14:47:57
(Профил | Изпрати бележка) | точно ТОВА Е :
1. Жаждата да бъде
2. Страхът, че може би не се е случила
Благодаря ти, кристи!!! |
]
Re: Тя. (...нея)
от kristi на 24.10.2006 @ 15:34:05
(Профил | Изпрати бележка) | :) Познато усещане, мила. затова лесно те "разкодирах"
А стихът ти е хубав! |
]
Re: Тя. (...нея)
от midnight_witch на 26.10.2006 @ 11:18:14
(Профил | Изпрати бележка) | ха ,тва съм аз.
липсваше ми Джоу каквото и това да значи
дали е Е. или не е Е.
всъщностност важното е че я има някъде.
пък било то само в главите ни .
|
Re: Тя. (...нея)
от Albyrta (radost2002@gbg.bg) на 26.10.2006 @ 13:51:00
(Профил | Изпрати бележка) | Тя ... ме вдъхновява. и ми помага да позная себе си
p.p. вече е част от мен;) |
]
Re: Тя. (...нея)
от infinity на 31.10.2006 @ 04:36:42
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lyricalbalcony.blogspot.com/ | здравей, Ал, особено ми хареса хармонията на хамелеона! пазенето на промяната, постоянството в движение на цветовете(тонове) в привидно застинала мелодия..
музика.
много хубав стих!
поздрави. |
Re: Тя. (...нея)
от Albyrta (radost2002@gbg.bg) на 31.10.2006 @ 11:12:53
(Профил | Изпрати бележка) | прозряла си съвсем надълбоко и е притеснително :)
infinity, благодаря ти. колекционирам си качествени коментари. в смисъл - тези думи ще ги запомня |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 788
ХуЛитери: 2
Всичко: 790
Онлайн сега:
