 |  Пространството
отдавна се задъхва с думи.
Огньовете,
конете, циганския табор
/от онзи филм/
намериха пътека към небето
и се преселиха
на звездните поляни.
Останаха,
дори и измълчани, само
думи,
думи,
думи.
Без бели ризи,
разпнати от разстояния,
оплетени
във буквосричане,
душите ни
ще плачат за река.
Крайречни камъни...
Публикувано от BlackCat на 22.10.2006 @ 22:46:17
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Крайречни камъни" | Вход | 13 коментара (39 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Крайречни камъни
от regina на 22.10.2006 @ 22:52:40
(Профил | Изпрати бележка) | Както винаги си права и хващаш нещата за гушата.
Радвам ти се! |
Re: Крайречни камъни
от kristi на 22.10.2006 @ 23:12:26
(Профил | Изпрати бележка) | Голяма гушехващачка съм, да! :)))
Благодаря ти за прочита. Аз също ти се радвам! |
]
Re: Крайречни камъни
от kristi на 22.10.2006 @ 23:14:22
(Профил | Изпрати бележка) | хехее, измълчаните думи са най-красивите.Лошото е, че се давим въобще в думи някакви...
гуш |
]
Re: Крайречни камъни
от 0805 на 22.10.2006 @ 23:01:30
(Профил | Изпрати бележка) | И ще съхнат белите ризи под бялото слънце на пустинята от пясъчни срички...
Препъникамък такава!:)))
|
Re: Крайречни камъни
от kristi на 22.10.2006 @ 23:19:05
(Профил | Изпрати бележка) | :))) Не съм бе, мило, не съм препъникамък! Виж сега как ме обърка.
Всички ще заплачем за река, ако се забравим в думите... |
]
Re: Крайречни камъни
от 0805 на 22.10.2006 @ 23:29:55
(Профил | Изпрати бележка) | :))))
Исках да кажа - върви си човек под порой от думи, тича си по думени калдъръми и изведнъж-хоп, някой го дръпва за ръкава и му казва - "Душите ни ще плачат за река, ако..." Ами няма как да не се спъне;)
Та затова, а не защото. И така.:))))) |
]
Re: Крайречни камъни
от kristi на 22.10.2006 @ 23:35:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Дано поне не съм те спънала до падане:))) Че после как ще пътуваме, ъм? |
]
Re: Крайречни камъни
от kristi на 22.10.2006 @ 23:21:48
(Профил | Изпрати бележка) | Ами нали познаваш циганската ми душа. Все из звездните поляни се мотае...
Дано не заплачем за река!
Поздрави, Сребърна! |
]
Re: Крайречни камъни
от Veselin (veselini@gmail.com) на 22.10.2006 @ 23:07:22
(Профил | Изпрати бележка) http://www.veselini.wordpress.com | Леле... Как ме присети за "Властелинът на пръстените" на Толкин... Нещо елфическо има в стиха ти :)
Поздрав с това :
тъжната балада- "Леитиан"- за най-прекрасната любов:
Сред лес разлистен дъб голям
зелени клони бе привел
и трепкаха със чуден плам
звезди под свода на леса.
Танцуваше Тинувиел,
звучеше скрита флейта там,
лъчи от звездния предел
искряха в нейната коса.
Но ето че дойде Берен,
пребродил планини безброй,
и тръгна сам и натъжен
по омагъосани места.
През клоните надникна той
и забеляза изумен
от златни цветове порой,
обсипал дивна красота.
Умората изчезна в миг,
протегна той ръце добри,
но само лунният светлик
по дланите му заблестя.
Със танц сред гъстите гори
Тинувиел избяга в миг
и да се вслушва до зори
самотен го остави тя.
Той неведнъж дочу така
как тя пристъпва в утринта,
на арфа чуваше звука
в потайни горски пещери.
Дойде мъглива есента
и под невидима ръка
с въздишка падаха листа
сред заскрежените гори.
В нощта той бродеше безспир,
вървеше с часове наред.
Блестяха в хладния всемир
безброини ледени игли.
А тя танцуваше отпред
сред стихналата горска шир
и край краката й навред
искряха сребърни мъгли.
Напролет тя се върна пак
и песен светла затрептя,
събуди топлия южняк,
дъжда и ручея звънлив.
Той зърна слънчеви цветя
край нея да разцъфват пак
и имаше една мечта -
да почне с нея танц красив.
Побягна тя, но проехтя:
Тинувиел! Тинувиел!
За миг се спря в гората тя
и трепна нейното сърце.
Чар силата й бе отнел
и тъй се сбъдна участта
на нежната Тинувиел,
блестяща в силните ръце.
В очите й Берен се взря
и в сенчестата й коса
небесните звезди съзря
да трепкат в призрачно хоро.
И сред искрящата роса
елфическата дъщеря
обви го в своята коса,
в прегръдките си от сребро.
Но тежък път от участ зла
на тях им беше отреден -
през планини и през мъгла,
през крепости и черен мрак.
Ала след гибел и след плен
ги сбраха слънчеви поля
и с песен, в неизвестен ден,
изчезнаха в гората пак.
*****
|
Re: Крайречни камъни
от kristi на 22.10.2006 @ 23:27:34
(Профил | Изпрати бележка) | Ти пък ако знаеш как ме зарадва с тази прекрасност!!!!!
Благодаря ти! |
]
]
Re: Крайречни камъни
от kristi на 22.10.2006 @ 23:43:40
(Профил | Изпрати бележка) | Виж парадокс- стих, който роптае срещу думите колко думи наниза:)))..
Всъщност роптае само срещу лавината от празничките думи:))) |
]
Re: Крайречни камъни
от Veselin (veselini@gmail.com) на 22.10.2006 @ 23:50:42
(Профил | Изпрати бележка) http://www.veselini.wordpress.com | http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=54449
Аз пък попаднах на един друг стих "парадокс" от изначално неразбиране на коментара ти. Но е доста интересен - тоже.
Лека нощ от мен, че стана късно! :)
И хубави сънища!
|
]
Re: Крайречни камъни
от kristi на 22.10.2006 @ 23:55:51
(Профил | Изпрати бележка) | Вярно, интересен е!
И лека нощ! |
]
Re: Крайречни камъни
от persa на 22.10.2006 @ 23:09:15
(Профил | Изпрати бележка) | ...
душите ни
ще плачат за река.
...
Целувам те!
и в ефир:)) |
Re: Крайречни камъни
от kristi на 22.10.2006 @ 23:31:21
(Профил | Изпрати бележка) | ....дано да не се случва!
И аз! И в ефир :)) |
]
Re: Крайречни камъни
от Jiva на 22.10.2006 @ 23:20:42
(Профил | Изпрати бележка) | удавеното в многодумие казване...и не останали за табори поляни...обличам бялата си риза и слушам твоята река...
!! |
Re: Крайречни камъни
от kristi на 22.10.2006 @ 23:46:41
(Профил | Изпрати бележка) | Хубава си в бялата риза, да знаеш! :)
А реката...реката дано да не пресъхне... |
]
Re: Крайречни камъни
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 22.10.2006 @ 23:47:36
(Профил | Изпрати бележка) | Измълчаните думи са най-тежки понякога. Как ми се иска да приседна малко на един от тия крайречни камъни - дали ще се почувствам пак като новородена - както върху Мусала?
Много очистително ми действаш, Кристи! Благодаря ти! |
Re: Крайречни камъни
от kristi на 22.10.2006 @ 23:59:46
(Профил | Изпрати бележка) | | Радвам се, Цвети, че текстовете ми ти действат пречистващо! Стига да можеш, приседни край реката, отпусни се и... |
]
Re: Крайречни камъни
от kristi на 23.10.2006 @ 00:15:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Лени я препънах, ти пък правиш асоциация с притихващи заоблени дни... Окончателно ме разпънахте :))) |
]
]
Re: Крайречни камъни
от kristi на 23.10.2006 @ 01:05:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Че аз не отнемам правото на избор! Само ми е тъжно, че понякога от много бла,бла,бла изгубваме онази част от себе си, без която не можем. Само това! :))) |
]
Re: Крайречни камъни
от kristi на 23.10.2006 @ 21:49:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, vesi_lina :)) |
]
Re: Крайречни камъни
от angar на 23.10.2006 @ 10:40:22
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | О, страшно е хубаво - много поетично и образно! Чудесно е.
Само първите два реда - това задъхване на пространството с думи - сякаш са от друг филм, не ми е много понятно. Истината е, че край нашите реки "пространството отдавна се задъхва - запълнено с разхвърлени боклуци!".
А после да си дойдат и думите, и разпнатите ризи, и този плач на камъните за река - образи, които са не само безкрайно поетични, но и зрими!
|
Re: Крайречни камъни
от kristi на 23.10.2006 @ 21:53:12
(Профил | Изпрати бележка) | :))) Без първите два реда нямаше да напиша останалото, Ангар!
А, че си харесал- благодарско!:)) |
]
Re: Крайречни камъни
от kristi на 25.10.2006 @ 21:42:19
(Профил | Изпрати бележка) | И малко есенни листа в реката...
Благодаря, Есенна:) |
]
Re: Крайречни камъни
от kristi на 27.10.2006 @ 16:21:58
(Профил | Изпрати бележка) | ....крайречен камък.
Реката да не пресъхва! |
]
]
Re: Крайречни камъни
от kristi на 27.10.2006 @ 16:58:44
(Профил | Изпрати бележка) | | Всеки я търси и открива сам за себе си... |
]
Re: Крайречни камъни
от Vesan на 28.10.2006 @ 12:20:01
(Профил | Изпрати бележка) | | Уви, така понякога се заблуждаваме и вместо бистроструйна река намираме кални вади... пък и на всичкото отгоре си въобразяваме, че са планински ручеи! |
]
Re: Крайречни камъни
от kristi на 28.10.2006 @ 21:55:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз съм непоправим оптимист и фантазьор:) Това ми помага да се лекувам в калните води:))) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 903
ХуЛитери: 6
Всичко: 909
Онлайн сега:
