автор: templier

Тихичко на пръсти ще си ида
от живота ти. Като сълза
ще потъне бялата ми диря
в лабиринта ням на паметта.

Синкав дим чертите ще размие
в сънните портрети на нощта
и грижливи пръсти ще изтрият
лентата с гласа на съвестта.

Няма гръм да наруши покоя
на доволно- празна суета,
нито будни мислите ще спорят
фарс ли е било или съдба.

А напролет пъпка ще разтвори
късен спомен за една жена,
дръзнала за теб да се пребори
с Дявола и със света.