Прииска му се понякога на човек да се разсмее така, че да забрави всичко останало и обикновено се намират такива неща, от които чак ти се доплаква от смях.
Тази история не е моя, а на майка ми и в нея се говори за бай Лазар Щъркела.
Всяка махала си има своя пияница. Бай Лазар бил пияницата на махалата, където живеела някога майка ми. Естествено, всички хлапета го познавали и знаели, че всеки ден по едно и също време той ще се зададе от единия край на улицата, където живеели баба и дядо и забавлението ще започне.
И така всяка вечер се случвало едно и също - бай Лазар се появявал с клатушкаща се походка откъм горния край, стиснал под мишница хляб в платнена торба, с него се клатушкал весело и носът му, целият червен като на пластмасов дядо мраз. Успявал някакси да слезе досами къщата на дядо и баба, където обаче се случвало непоправимото - отчасти причина за събитието бил гьолът, който редовно се образувал от дъждовете и различните други разливи точно пред бабината къща... Бай Лазар закономерно не успявал да преодолее инерцията и гравитационните сили и се бухвап по лице в гьола, разперил ръце и крака, а хлапетата радостно го наобикаляли и започвали да пискат около него, да го дърпат за панталоните и прочие. Псувал ги бай Лазар, мъчел са да се извърти някакси въпреки физичното съпротивление и да хване някой за перчема, но се виждало , че го няма у него оня ентусиазъм...
Когато врявата ставала непоносима, т.е. към края на комедията на сцената се появявал дядо, който по това време си четял вестника. Та той вдигал някакси бай Лазар от тинята, подавал му торбата с калния хляб и разгонвал хлапетата , за да може пияницата да си отиде на спокойствие.
И бай Лазар, ухилен до уши въпреки всичко тръгвал да изкачва нанагорнището до другия край на улицата, а нахалните хлапета тичали с тържествуващи крясъци след него :"Бай Лазар Щъркела! Бай Лазар Щъркела!"
и му се смеели, а той ги гледал объркано и също се смеел.
Когато питам майка ми кой е бил този човек, защо е минавал всеки ден оттам, имал ли е семейство, тя повдига рамене и казва, че не знае. Никой не се бил замислял кой бил Лазар Щъркела, откъде идвал и накъде отивал.
Но и двете се смеем всеки път на историята, страшно смешно е да си го представиш - безпомощно цопнал в локвата, смеещ се и с клатушкащия се червен нос...