автор: libra

Излизам от границите си размивам се,
почти не остава от човешкото в мен
в пространството минути, часове и ден
стоя застинала и в тишината на незримото
опитвам се да хващам с миг от допустимото
останалото, малкото от човешкото в мен..
- трудно е... вися застинала, размивам се
и тръгвам, тръгвам, безвремие цари
и толкова толкова красиво е,
а Аз, аз съм вече не-човек…