Този лудият вятър днес ми говори различно.
И убива седлото му... или... аз съм забравил да яздя?!
Сто любови прегази по калдаръма за никъде -
сто любови, измислени в моите луди представи.
Вече ми писна да бъда виновен за всичко,
но точно за нейните грешки искам да плащам.
/Тя е онази, която плете ми пуловер -
не да ме топли - да ме пази от лошите погледи./
Плете го със пръсти, а сякаш усещам дъхът й.
Парещ, пресъхна капчукът в очите ми стари.
Седем пъти набожно повтарям й лятното име.
И е толкова истинска, колкото сам я измислям.