Пред мен- снимката твоя-
един неумело рисуван портрет!
Любов, ти горестна моя,
толкова мисли за теб...!
Срещи- случайни и редки,
срещи - за толкова малко,
погледи- потайни и сладки,
и болка по теб, болки!
Завист - завистна, жестока
към всички тъй близо до теб...
За мила жена нежноока-
един тъжен, тъжен куплет!
Любов и сладка, красива омая
през тъмната нощ и светлия ден...
И тъжен, сам , и много отчаян,
и много, много влюбен!
Тъй тъжен, самичък в света-
всред многото хора в тоз ден,
сам и самотен сега-
от тебе пленен, във теб запленен...