автор: sradev

Здравей Владо,
Тази година се разминахме в Пловдив, но догодина ще наваксаме. Ти отиваше на лозе, Царя беше на морето, Кучето не отговаря...

Пиша ти по повод на една снимка, която намерих в архивите си. Ще я поставя в скоро време в интернета. От нея се зародиха тези размисли. На снимката се вижда нещо, което прекрасно помня като преживяване, но гледната точка е в ръцете на друга и показва нещо, което не бях забелязал. Това е момента на влизане в казармата, последните крачки пред входа, момента в който се запознахме с Митко Бояджиев. Фотоапарата е в ръцете на майка му.

Да се върнем малко преди 1973. Малко преди 2002, преди 2004. И малко след. В "Големия хълм" е историята на взвода с добавките "а сега той е". Няма да те хваля - това е най-доброто, което си написал. И най-доброто, което Ясен е издал. Крънках ви тогава за втора част - "Апапи без хълм", същите юнаци, но 30 години по-късно. Но ти си уморен, или такова впечатление остави у мен. Или по-точно: не си в този свят. Няма значение - продълженията винаги са по-лоши от началото. Но сега ми хрумна нещо, което пак не е в твойта парафия, но може би имаш материали. За онова, невидимо присъстващо в "Големия хълм" и многократно в посоките на животите ни.

Майките!

Кое е общото между теб, Митко и мен, а предполагам и много други 'даскали-драскачи' (хайде драскачи да задраскаме в случая с Митко)? Майките ни са били съученички от гимназията (в твоя случай леля ти е от класа, но майка ти е приятелка с майка ми). И приятелството си беше останало, поне няколко пъти пренасях спомени от едната до другата. И блестяха очите им, когато разправяха една за друга. С радост се връщаха в онзи свой свят. И дори търсеха стиховете преписани. Както ние край масата, край огъня се връщаме в казармата.
Кой е този свят? Толкова различен от нашия и все пак преплетен с нашите до мозъка на костите. Изглежда фантастичен, но не е. Зазяпани в бъдещето ние не виждаме, че то е било многократно в миналото. Като оня дядка, който ни срещна на улицата и ни разказа как те с майка ми си разменили дрехите като деца и как родителите им се включили в играта (майка ми не си спомни тази история).

Ти си в Пловдив, по-близо до онази гимназия, където те са били ученички. По-близо до хората, които там са се учили и до техните деца. Имаш ли някакви записки в безкрайните си бележници. Намират ли се остатъците на "младежките тетрадки" на майките?

Сега съм в 'литературния сайт' Хулите. И много неща ми навяват към онова време. А все пак е литературен. Нали от майките си имаме онази закваска - пишеме, превеждаме. И това е скрито някъде в техните стихове. Тук са същите свтове. Бих сравнил тези два свята или по-точно събрал този свят в едно. Все пак литературата - това са световете на писателите.

А нашите деца? Те чели ли са ни?

ПП Предговора ти в учебника по литература е по-разбираем, отколкото целия учебник. Мнение на ученици.


Варшава, 15.09.06