Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 128
ХуЛитери: 7
Всичко: 135

Онлайн сега:
:: AGRESIVE
:: Marisiema
:: pc_indi
:: niki8006
:: Albatros
:: durak
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПроклятието - да ни имат думите
раздел: Поезия
автор: Marta

на Христо Фотев - поклон

"Не питай къде е морето, което лети!
Морето е всичко, в което си целия ти."


Мълчиш, поете.
Все така мълчиш.
Оставяш думите сами да ни говорят-
веднъж дарил им свободата - да бъдат себе си, (както са теб) -
да бъдат горе...Да са горест...
...И сякаш люспи от летящи риби - хилядолетия преди сълзите ти -
и още толкова след тях,
над пясъчни градини те политат
и цветна е вихрушката им - пътници
над облаци и ветрове, и сфери.
Намерят ли сърце - намерени,
пропуснат ли - блуждаещи се скитат.
О, думите ти - толкова са бели,
и толкова са сини в самотата си!
Те са море и пяната му лека,
облени в ярко слънце - във яркото ти слънце те танцуват,
строят ни замъци, разкриват ни вселени, отключват световете ни, ранените...
О, думите ти толкова са истински!
Така болят, така отекват в коридорите
на най-дълбоките ни чувства и копнения
И колко луд и искрен е гласът им:
да! трябва вечно да сме влюбени, поете,
и да ! - във думите,
(с които ний отчаяно заместихме езика на очите си) - да бъдем себе си! -
поне във думите!
И колкото и да е страшна самотата им,
която ни превръща в тъжни острови,
да сме готови да приемем празника - проклятието, да ни имат думите.

Мълчиш, поете...
Все така мълчиш ...
Все повече потъва във морето и онзи остров, който ни остави,
и сякаш люспи от летящи думи полепват в пясъчните ни сърца
и тръгват мостове - дъгата!- помежду ни и теб - стоящият отвъд смъртта.





Публикувано от hixxtam на 20.10.2006 @ 12:23:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Marta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 17


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.02.2024 год. / 15:36:15 часа

добави твой текст
"Проклятието - да ни имат думите" | Вход | 17 коментара (40 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Проклятието - да ни имат думите
от rajsun на 20.10.2006 @ 12:31:02
(Профил | Изпрати бележка)
!
С поклон!


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Marta на 20.10.2006 @ 12:48:37
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
отдавна си го бях обещала, му го бях обещала, но нямах смелостта

поздрав!

]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 20.10.2006 @ 12:44:57
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
бъди!


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Marta на 20.10.2006 @ 12:54:49
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Петя му е посветила стих преди близо 30 години, знам го от малка, тогава изобщо не познавах Фотев, след 20-тата си година започнах да го чета,
ето го стихът на Петя

На един поет

Поете, мразя хищната ти муза,
тя все далеч от хора те зове.
Как вплитат те във мрежа от илюзии
и тайни тези твои богове!

Езичнико, разстреляй боговете,
не вярвай ти на тяхното "ела"!
Под теб земята проста като цвете,
ти шепне нещо с тембър на пчела!

Ела при нас- трогателно несръчен,
смутен , какъвто си- такъв бъди-
тук, само тук, щастливецо измъчен,
стихът ти жив ще се роди!

18.03.1979


]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Ufff на 20.10.2006 @ 12:49:54
(Профил | Изпрати бележка)
Да бъдем себе си!поне в думите! Браво , Марта!


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Marta на 20.10.2006 @ 13:02:46
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
понякога и това е избор

"Със тишина са надарени мъртвите,
а живите - с мълчание.Убива ме
и ме спасява верността към думите...
(Коя от тях ми обеща спасение?)
Сърцето ми се помири със своето
пространство, тъй жестоко обитаемо..."


]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Ufff на 20.10.2006 @ 13:13:51
(Профил | Изпрати бележка)
Замествайки езика на очите ни, важно е да са адекватни на него.
;)

]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Marta на 20.10.2006 @ 13:22:51
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
това в скобите е изцяло на Фотев, от "Морето" вкарала съм на две места цитати - препратки

да, важно е да са адекватни, така е коректно ;)

]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Ufff на 23.10.2006 @ 03:54:02
(Профил | Изпрати бележка)
Много точно си предала фотевия "глас".

Върна ме към това:

Измислица ли е морето?
И щастието ли? Не вярвайте!
Не вярвайте на капитаните,
които го продадоха!
Не вярвайте и на проститутките
които го забравиха!
Не вярвайте и на поетите
които го изгубиха!
Не е измислица морето
и щастието съществува!

И към това:

Желязото във всичките си образи
отново ме притиска до ребрата си...
А корабите - толкова изтънчена
и женствена е формата им,
толкова
са благородни тънките им профили,
че ме изпълва тъмно отчаяние





]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Marta на 23.10.2006 @ 07:13:43
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
много харесвам също
Балада за себе си след заминаването на Мария


Навярно мойте пръсти са студени,
но аз не мога вече да ги стопля.
Когато се събудя, ще си вече
заминала... Когато се събудя,
ще трябват много дни, за да си върна
лицето на света около мене -
на всички близки хора аромата -
сега не ми е нужна любовта им.
Като кама, забита във земята,
ще прозвъни самотното ми тяло.
И само любовта със силни длани
отново тъжната кама ще вдигне.
И аз отново страстно ще се врежа
в плътта на дните светли или тъмни.
Ще ме вълнува всяка нова среща
с цветя и птици, с хора и дървета.
Ще ме разплаква всяка чужда болка,
авсяко чуждо щастие внезапно
ще ми напомня бързите ти стъпки,
докато неусетно те забравя...
И аз ще се събудя. Ще потъна
в уханната вода на свойте нощи.
Небето - ярколюспесто - ще падне
във чашата ми като златна риба.

На своите приятели отново
ще подаря най-светлите си думи
и ще се смея, ще кънти в гласа ми
онази властна радост, че живея.
Жените ще минават с пъстри дрехи
и в бяло, ах, цветът на тишината,
една жена ще ме докосне кротко -
ще каже, че е мислила за мене...
Коя е тя? Къде е тя? Не зная!


Аз само зная, че дълбоко в мене
остана любовта, навярно утре
отново ще се влюбя. Трябва всички
да сме безумно влюбени, тогава
като децата мислиме красиво,
сънуваме звезди, говорим дълго
с дърветата като с любими хора.

Аз ще живея! Ще живея, както
човешката ми жажда повелява,
и всеки има право да осъжда
или приветства моите желания.
Аз няма да броя като монети
минаващите дни, ще правя нещо
не само да се храня, а да бъда
в приятелството на добрите хора.


И заедно със всички непрестанно
аз ще се боря със живота, който
ни ражда за любов, а после страшно
враждува с любовта. Ще пазя само,
ще пазя само своята усмивка,
готова да прегърне всички хора.
Когато я изгубя, ще потърся
в нощта отново своите приятели.
И ще мълчиме. Светлината звездна
ще ни притисне като златна плоча.
Ще каже някой, че не сме по-мъдри,
а просто, че сме деца. Тогава
случайна птица или само сянка
на прелетяла много ниско птица
ще възкреси едно червено слънце -
ах, веселото слънце в Анхиало.
Отново ще потръпна като в треска
при допира на твойта бяла дреха,
а в сенчестите улици отново
ще се разперят малките прозорци.

Плетачките на мрежи ще ни гледат,
ще се усмихват старите рибари,
ще се забравят - гларуса отново
ще налети и риба ще открадне.
Но ние ще вървиме много бързо
към пясъка, където ще изплува
като с голяма баладична лодка
една луна, която ще ми върне
и синьото море, от обещания излято.
И скромните цветя, възпяващи пръстта.
И птиците, отнесли двадесет и петото ми лято
далече някъде,
далече някъде на края на света.








]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от miglena на 20.10.2006 @ 12:53:55
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Мълча ............ !!!!!!!!!!!!


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Marta на 20.10.2006 @ 13:04:26
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
@@@@@@@~~~~~~~~~~~@@@@@@@

]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 20.10.2006 @ 13:05:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev
И аз предпочитам да мълча, мнакар че с тези думи опровергавам твърдението си. А бе, думи...


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Marta на 20.10.2006 @ 13:10:33
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
думи и всичко в тях, когато летят

]


Re: Подпори.
от regulus на 20.10.2006 @ 13:31:13
(Профил | Изпрати бележка)
Да, потъва островът... (Скоро ходих да го видя - пуст е, изоставен, дори хората, държали малка кръчма до скоро - няма ги!.. Кучето от фара ме откри по камъните. Поговорихме...)
Толкова повече трябва да го подпираме значи... докато потъне с нас или...


Re: Подпорие.
от Marta на 22.10.2006 @ 20:34:26
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
А представи си да са му запушени порите и да не може и да диша, докато потъва :(

]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от sofger на 20.10.2006 @ 13:57:42
(Профил | Изпрати бележка)
Искрени адмирации за теб и поклон!!!


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Marta на 22.10.2006 @ 20:36:06
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Благодаря. Поздрав!

]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от homunculus на 20.10.2006 @ 14:06:47
(Профил | Изпрати бележка) http://fact.bgland.net/news/DISHEV.html
На Учителя с любов! :)))


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Marta на 22.10.2006 @ 20:37:13
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Признателност - че ни остави думите и люспите им кълнат във сърцата.

]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 20.10.2006 @ 18:02:37
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html
"... но винаги с един-единствен Бог!"
(Възхвала на думите)

Толкова много думи е лишил от невъзможност и това прави възможна днешната ни позиция на читатели. Приветствам идеята ти!


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Marta на 22.10.2006 @ 20:40:43
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Лишил от невъзможност - накарал да летят, пришил криле, вдъхнал живот...

Приветсвие прието ;))

]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от solaris на 20.10.2006 @ 18:20:53
(Профил | Изпрати бележка) http://solaris.blog.bg
много хубав стих моите поздравления, а Христо Фотев го заслужава, макар срещите ми със него на живо да бяха в периода, когато пишеше по-красиво от колкото говореше и живееше реално.


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Marta на 22.10.2006 @ 20:49:01
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Той заслужава много повече - признание. Четох, че са кръстили улица на негово име. Не знам точно коя бивша. Рядко си ходя в Бургас, още по-рядко в Равадиново. Вече десет години изобщо не съм...а много ходех преди години, имаме къщичка там, на Куку баир.

]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от _helena на 20.10.2006 @ 20:32:02
(Профил | Изпрати бележка)
Вчера четох за някакъв монах, който бил с крехко телосложение, а премествал огромни скали, без да се задъха. На въпроса как го прави отговорил:"Заставам до скалата и й говоря. Казвам й, че искам да я преместя и я питам, дали е съгласна. После чакам знак от нея. Разбирате ли- аз не местя скалата, просто съм там, докато тя се мести. Това е."/цитат по памет/
И си помислих, че с Майсторите на Словото е така- те просто се разтварят, забравят себе си и оставят Словото да тече през тях. Те просто са там и обичат думите. Тове е. Затова си права- думите ги имат, не обратното. Поздрав Марта!


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Marta на 22.10.2006 @ 20:55:06
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Тотално отпада поговорката "Сговорна дружина - планина повдига", щом става дума за сила на духа. За високо Общуване.
Проводници на словото, понякога е проклятие такава съдба.

Поздрав, _helena


]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от radi_radev19441944 на 21.10.2006 @ 19:40:06
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
И от мен поклон.


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Marta на 22.10.2006 @ 20:56:27
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Поздрав, Ради!

]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от I_naistina на 22.10.2006 @ 00:57:22
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/
почитанията ми, Марта!!

и поклон.


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Marta на 22.10.2006 @ 21:26:55
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
:)) поздрави на далечната Иса

]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от kristi на 22.10.2006 @ 21:48:44
(Профил | Изпрати бележка)
Намерят ли сърце – намерени,
пропуснат ли - блуждаещи се скитат.
О, думите ти - толкова са бели,
и толкова са сини в самотата си!

А той винаги ще е отвъд смъртта! Най-нежният рицар на думите....

Само мълчание!


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Marta на 22.10.2006 @ 21:55:12
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Най-нежният рицар на думите....

Възхвала на жените

Жени, вий идвахте срещу ми!
Как стъпвахте!
Аз бях готов - готов бях за живот и думи, узрял за вашата любов.
Срещу ми -- с някакво метежно мълчание, с камбанен звън как страшно светеха и нежно гърдите ви от сол и сън!
Как остро в гърлото ми мощно трептеше крехкият ви смях! Със всяка фибра денонощно ви любех, страдах и живях!
И бягах аз в нощта, разбила лицата ви - но всеки дъжд ви блъскаше със страшна сила в живота ми на странстващ мъж!
Обичам ви и в нощи тъмни, и в светли дни, обичам аз ръцете ви, бедрата стръмни тревистия ви тъмен глас!
Докрай - през всичките сезони и възрасти...
Ах, как блестят коремите ви - златни брони срещу самата моя смърт!
И всичко - дрехи, нокти, бреме, прически, накити и срам, и страх и смелост - дълго време съм бил моряк, войник и сам!
Казармен, униформен свят!
Метален, стъклен и мастилен....
Умирам аз без вкус и цвят и викам яростно - спаси ме! вий - коя?
Не помня аз! Приемахте вий мойто име във своя милосърден глас!
И моя страх... За да изтрая, вий бяхте и вода, и хляб!
Мълчете - всичко ще призная - аз бях по-груб, по-лош, по-слаб мъж винаги...
Благодаря ви за всяка милост и живот!
Живейте вий! Бъдете здрави! И хубави...
Вървете вий докрай през всичките сезони ....и възрасти...
И да блестят коремите ви - златни брони ....срещу смъртта на този свят! Жени, вий идвате срещу ми! Как стъпвате!
Не съм готов...
Забравям всичките си думи и онемявам от любов!



]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от kristi на 22.10.2006 @ 22:14:23
(Профил | Изпрати бележка)
Там на завоя остър за Несебър.
По пътя за Бургас- далече там
аз знаех как да съм добър и щедър,
не подозирах- а съм бил голям.

Аз знаех как на глас да ви изричам.
Как да рисувам странния ви глас.
Обичах- а не знаех, че обичам,
и целият от нежност светех аз.

Самия въздух аз наподобявах
и ви празнувах от куплет в куплет.
Щадях ви- и докрай се премълчавах.
И премълчан съм бил голям
Поет.

От цикъла "Обещание за поезия"

]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Marta на 22.10.2006 @ 22:20:42
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Щадях ви- и докрай се премълчавах.
И премълчан съм бил голям
Поет.

Е.

]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от kristi на 22.10.2006 @ 22:29:41
(Профил | Изпрати бележка)
И ще бъде, Марта!

Трудно се пише за него, но ти си успяла!

]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от butterfly на 22.10.2006 @ 22:50:25
(Профил | Изпрати бележка)
Не ми се удава да коментирам подобни стихове.
Само - Поклон!!!


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Marta на 23.10.2006 @ 07:14:34
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
поздрави, близки ;)

]


Re: Проклятието - да ни имат думите
от beche на 24.10.2006 @ 17:07:04
(Профил | Изпрати бележка)
честно да ти кажа
с тези поклони, които изказват по-горе
и някак творбата ти остава в ъгъла
не е много честно!

Творбата ти си е направо Ода за думите.
Умението да боравиш с думи, изрази си го разгърнала максимално тук.
Всичко това на фона на един велик майстор на думите - идеята ти е страхотна, Марта!


Re: Проклятието - да ни имат думите
от beche на 24.10.2006 @ 17:07:10
(Профил | Изпрати бележка)
честно да ти кажа
с тези поклони, които изказват по-горе
и някак творбата ти остава в ъгъла
не е много честно!

Творбата ти си е направо Ода за думите.
Умението да боравиш с думи, изрази си го разгърнала максимално тук.
Всичко това на фона на един велик майстор на думите - идеята ти е страхотна, Марта!


Re: Проклятието - да ни имат думите
от Marta на 24.10.2006 @ 17:22:13
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Благодаря ти за думите, бече! Много ми е любим Фотев, много време ми трябваше, за да се пресмеля да пристъпя така към думите.

Това е един вид победа над мен самата.

Поздрав!

обаче с тоя сървър става нещо, днес особено натрапчиво начесто, сега пак се опитвам да пратя отговор

]